Задочен дебат със Стивън Хокинг. ... "Книгата на Валентин Велчев отстранява вековни заблуди, на първо място сред които е клеветата за несъвместимостта между християнската вяра с нейното учение и науката, както я разбира Новото време. В дебат с налагани натуралистични теории авторът посочва неточности, предвзети интерпретации на факти и произволни спекулации. Но не това е основното. Ударението пада върху изграждането на обосновани хипотези, търсещи отговор на фундаментални въпроси като произхода на вселената, на живота, на мисленето и т.н. Построено едновременно естественонаучно и богословски, изследването се нарежда ... |
|
|
Чудото на светлината на Възкресението върху Христовия гроб. Осемдесет и пет исторически свидетелства (IV - XVI век). Трудът на Харис Скарлакидис Благодатният огън изпълнява всички условия за задълбочено научно изследване - с богатия си критичен апарат, с позоваванията си на изворите, с взаимовръзките, които авторът прави между отделните свидетелства. Допълнително достойнство на книгата са авторовите компютърни възстановки на Голгота и гроба Господен такива, каквито са били през I век, и които са визуализирани въз основа на археологически проучвания на терен. В същото време книгата успява да предаде на читателя ... |
|
|
Сборникът включва статии от двамата автори във връзка с текущата криза в Българската Църква и опитите на Константинополския патриарх Вартоломей да обсеби юрисдикция върху автокефалните поместни църкви, включително върху автокефалната Българска Патриаршия. Включени са и текстове от съвременни гръцки богослови. ... |
|
|
Книгата е опит за създаване на единен реален модел, на желан от всички, реализируем вариант на бъдеще за България и народа ни. Той възниква от руините на настоящето, като вътрешно непротиворечива система, с правилно осъзнаване на смислите заложени в мирозданието, приложени в начина на управление на обществото ни реализирани в обществено-икономическите отношения на ежедневния ни начин на живот. Книгата е опит за създаване на пълна картина на единния свят, изтъкан от видими и невидими процеси. В нея се повдига завесата и се осветява скрито познание, което позволява сами да сътворим реалността на живота си, да избираме и ... |
|
|
"Покаянието е такова чудо, което превръща човека от враг в приятел Божий, от отхвърлено създание - във възлюбено чедо, от наемник - в син. Каещите се излизат от морето на своите беззакония, за да се потопят в блажените бездни на Божията прошка. При покаянието те се възраждат, обновяват, свличат дрипите на греха и се обличат пак в светлата дреха на кръщението. С тях става чудото на духовното възкресяване, изразено с такава сила в думите на любвеобилния баща при връщането на Блудния син в бащиния дом: Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери (Лука 15:24)." Из книгата Архимандрит Серафим ( ... |
|
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |
|
|
Съществуват два противоположни възгледа във връзка с догмата за изкуплението - единият юридически, който мисли да изчерпи цялото богато съдържание на Божественото домостроителство с удовлетворяването на Божията правда, и другият етически, който желае да обясни тайната на спасението само с Божията любов. Къде е истината? Авторът се опитва да я издири, като изследва как учат по повдигнатия въпрос: Свещ. Писание на Стария Завет. Свещ. Писание на Новия Завет. Светите отци. Богослужебните книги на православната църква. Самата православна Църква, която съборно е защитавала известни догматически позиции при ... |
|
|
Икуменизмът в своята "християнска" привидност. "Днес много се пише, говори и проповядва за икуменизъм, за икуменически срещи, за икуменическо сближение на църквите, за икуменическо обединение на християните, за икуменическо богословие и прочие. Ала не всички, които слушат подобни слова, са наясно по основния термин "икуменизъм". Затова считаме за необходимо най-напред да изясним думата "икуменизъм", с която непрекъснато ще имаме работа, а след това пристъпим към изтъкване на основанията си да не бъдем икуменисти." Из книгата ... |
|
|
Предлаганата студия на архимандрит Серафим е малък бисер от многоценното духовно наследство на любимия на мнозина читатели православен богослов, писател и поет. Авторът разглежда основоположния за православната догматика въпрос за грехопадението, светоотеческото изясняване, на който е необходимо условие за изграждане на правилни възгледи по такива важни въпроси като изкуплението и спасението. Съпоставката с възгледите на двете инославни християнски изповедания - римокатолицизъм и протестантизъм - относно първородния грях дава ясна представа за тяхното отклоняване от богооткровената истина и последиците от това. ... |
|
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
