Икуменизмът в своята "християнска" привидност. "Днес много се пише, говори и проповядва за икуменизъм, за икуменически срещи, за икуменическо сближение на църквите, за икуменическо обединение на християните, за икуменическо богословие и прочие. Ала не всички, които слушат подобни слова, са наясно по основния термин "икуменизъм". Затова считаме за необходимо най-напред да изясним думата "икуменизъм", с която непрекъснато ще имаме работа, а след това пристъпим към изтъкване на основанията си да не бъдем икуменисти." Из книгата ... |
|
|
Предлаганата студия на архимандрит Серафим е малък бисер от многоценното духовно наследство на любимия на мнозина читатели православен богослов, писател и поет. Авторът разглежда основоположния за православната догматика въпрос за грехопадението, светоотеческото изясняване, на който е необходимо условие за изграждане на правилни възгледи по такива важни въпроси като изкуплението и спасението. Съпоставката с възгледите на двете инославни християнски изповедания - римокатолицизъм и протестантизъм - относно първородния грях дава ясна представа за тяхното отклоняване от богооткровената истина и последиците от това. ... |
|
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
|
В най-новата си книга Докинс влиза в страстна полемика с теолозите, като разглежда хипотезата за Бог, аргументите (и контрааргументите) относно Божието битие, корените на вярата и морала, а също и днешните проявления на религиозния фундаментализъм. Изводите му общо взето се свеждат до това, че религията трябва да освободи почетното място, което по традиция е заемала от хилядолетия насам. Днес то по право се полага на науката, защото тя е тази, която твори най-невероятните чудеса и разкрива необятни хоризонти пред нашите иначе ограничени сетива. Дали обаче науката наистина може да запълни зейналата празнина? И да ни дари с ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
В днешно време все по-широко и безпрепятствено в обществото ни се разпространяват различни окултни, езотерични и дори открито сатанински теории и практики. При липсата на правилен духовен мироглед, основан на светоевангелското и светоотеческо учение, хора от всякакви обществени групи са изложени на реалната опасност да станат жертви на лукавия и човеконенавистнически свят на злите духове. Предложените в настоящото издание статии на приснопаметния богослов, духовен писател и поет архимандрит Серафим (Алексиев) "Спиритизъм, духовидство, врачуване" и нейното допълнение "Здрава и болна мистика" ни ... |
|
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
Книгата представлява сборник основоположни статии от съвременния американски православен подвижник йеромонах Серафим (Роуз), предшествани от негов животопис."Земният живот на йеромонах Серафим - това е една светоносна история на личен духовен подвиг, на страдание и борба, които завършват пред славния Божий престол в царството Небесно. Думите на отец Серафим отекват в душите на съвременните хора, защото той пише от болката на сърцето си, преживяна в мрака на лутането преди да намери Христа. Той също като нас е бил възпитаван в атмосферата на нихилизъм, материализъм и лъжехуманизъм, които все по-безпощадно и яростно ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
