"Паметта за българските бойни знамена постепенно избледнява и се слива с общите събития, характерни за дадената епоха. Затова не трябва да се забравя, че всяко едно от тях, участвало във военни действия, заедно със своите адютанти и пазители, е било ням свидетел на всички радости и военни несгоди: слънце, дъжд, кал, пушечен и оръдеен огън, лапавица, падане, ставане, атака, вълчи капани, ръкопашен бой и т.н. Развяващото се знаме е давало кураж на малодушните да последват своите командири с командите "напред!" и "на нож!" в една обречена, а за някои може би последна, атака. Под "музикалния ... |
|
|
Парите, властта и произходът на нашето време. Дългият двайсети век проследява епохалните промени в пространствената конфигурация в процесите на натрупването на капитал, настъпили през последните 700 години. Джовани Ариги прави майсторски синтез между социална теория, сравнителна история и завладяващ исторически наратив, докато обрисува структурите и агентите, задаващи хода на световната история в течение на цяло хилядолетие. Стъпвайки върху идеите на Бродел, Ариги твърди, че капитализмът се е развил като последователност от "дълги векове", по време на които изгрява нова световна сила, упражняваща контрол върху ... |
|
|
Съобщавайки днес за случилото се на 6 септември 1885 г., на съвременния българин се обяснява как денят се подкрепя от единна държава, целия български народ, всички българи, как е довел до демонстрация на силата на единението и до загърбване на личните амбиции и спокойствие. И неизменно остават скрити редица отдавна забравени факти, свързани с драматичните събития по осъществяването и защитата на Съединението, както и с борбите около неговото утвърждаване. Не става твърде ясно на обществеността, че случилото се е една победа на част от българската политическа класа и княз Александър I над тогавашното, образно казано, ... |
|
|
Включените във втората книга текстове са посветени както на познати, така и на редица слабо известни и полузабравени събития и личности: "Татко" Новак, Георги Пеячевич, въстаническия "крал" Карпош, въстанията през 1737 и 1841 г., както и на интригуващи факти и последствия от войните през XIX и XX в. Струва си да проследим съдбите на легендарни войводи - Индже, Хаджи Димитър и поп Харитон, на народни будители - поп Пунчо, Кирил Пейчинович, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и емблематични възрожденски даскали, на титани на националната революция - Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Гоце ... |
|
|
Настоящата работа е посветена на ювелирното производство през ранната бронзова епоха (РБЕ) в Тракия и Егея. Работата се основава на археологически извори от днешна България, Гърция и Западна Турция. Темата е популярна в археологическата литература, но не е била предмет на цялостно надрегионално изследване. Ранната бронзова епоха в Тракия и на Балканите бележи повратна точка в праисторията на региона с появата на нови погребални обичаи, металургични нововъведения, занаятчийска специализация, бързото разширяване на взаимосвързани обменни мрежи и контакти, които спомагат за разпространението на разнообразни продукти и идеи. ... |
|
|
Вторият том се състои от няколко дяла. Първият е разнороден и освен населението в демографски план, обхваща здравното дело и обществената хигиена, урбанизацията и градския начин на живот и разните видове комуникации, всички те в развитие. Вторият дял касае обществото, което най-напред се разглежда обобщено като социална структура от социални класи и слоеве, а после по отделни социални класи с техните социални въпроси, идеологии и движения, а именно селяни със селския въпрос и земеделската идеология, работници със синдикалното и социалистическото движение, жени с женския въпрос и женското движение, като се третират и ... |
|
|
Творческа митология е четвъртият и последен том на основния труд по сравнителна митология на Джоузеф Кембъл - Маските на Бога. В тази част изтъкнатият митолог разглежда европейската митология на индивидуализма, която се заражда в средновековна Европа и се разпространява през Ренесанса, за да повлияе на съвременната мисъл, изкуство и литература."Водите в изворите на вдъхновение, раздавани на творците от музите, течността в малките ведра на водачките и пазителките на тайнствата, питието на боговете, дестилатът на любовта са едни и същи; макар и с различна сила, те са амброзията, питието на безсмъртния живот, ... |
|
|
Никога не позволявай на истината да развали хубавата история. Този популярен цитат може да бъде отнесен и към начина, по който широката аудитория възприема немалко епизоди от родното минало. Заветът на кан Кубрат към неговите синове, демонстриран чрез притчата за снопа с пръчки, и законите на кан Крум, предвиждащи строги наказания за техните нарушители, стават добре познати още от най-ранния ни досег с българската история - дали обаче те съответстват на фактите? Историографски митове за Българското средновековие е книга, която цели да осветли истината за множество спорни моменти от развитието на Първата и Втората ... |
|
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
|
|
С предговор Народността на старите македонци от Ганчо Ценов."Приех в своя разказ като строго автентични всички твърдения, свързани с Александър и Филип, които са направени от Птолемей, син на Лаг, и от Аристобул, син на Аристобул, и които се съгласуват помежду си, а от тези твърдения, които се различават, избрах онова, което ми се струва по-достоверно и същевременно заслужава да бъде записано. Различните автори са давали различни сведения за живота на Александър и няма човек, за когото да са писали повече или писанията да са се разминавали повече помежду си, отколкото за Александър. Но според мен разказите на ... |
|
|
Кан Крум въздига българското ханство на Дунав до позицията на Империя. Никога в своята история България не е била от Тиса до Днестър и от Карпатите до Бялото море, територия с многобройно население - ресурс за огромни армии, с които матира Империята на ромеите, довършва империята/каганата на аварите и респектира Империята на франките. В границите му живеят, под един закон и един скиптър, българи, славяни, авари, ромеи, изповядващи своите култове и религии. Да добавим законодателството, религиозната реформа с преход към монотеизъм, с нови архитектурни феномени като капищата, налагането на държавни символи и пр. и пр. ... |
|
|
Институции на фиктивно и ритуално родство. Към социокултурната характеристика на родството. Родството е интуиция, мисъл, символи и знаци, ценности и поведение, виртуозно моделирани на границата между съзнателното биологично съзидание на Твореца - физическия индивид, и щедрия дар на същия Творец - да вмени на отделните индивиди способност за съграждане на общество и култура като среда, корективна и допълваща природната. ... |
