Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. ... |
|
Когато науката ти е поднесена в стихове, това е майсторлък. А семейството съдържа винаги нещо непремерено. Как ли изглежда в мерената реч? Настройва ни за изненади. "Семейноправна поема" на проф. Огнян Герджиков е нова творческа реалност, вълнуващо предизвикателство в полза на голяма, стойностна кауза - правно утвърждаване и уважение на изконни принципи и ценности, зачитане на семейственост и родство, които българите в своя нелек исторически път са следвали. ... |
|
"Ius est ars boni et aequi - правото е изкуство за доброто и справедливото." Публий Ювениций Целз ... "Гражданскоправна поема" - необикновена книга - закон, възпят в стихове, с автор проф. д-р Огнян Герджиков. На 135 страници гениалното перо на автора ни потапя по необичаен начин в света на гражданското право, допълнено от запомнящите се илюстрации и шаржове на известния художник Калин Николов. "Професорът събира в стихове думите, които се обичат и привличат в римувани строфи. Така правните норми, признавани да отправят предписания, се превръщат в благозвучни четиристишия с послания, които ... |
|
Екзистенциална поема за деца и възрастни. ... Забавна приказка в рими за магията, наречена "живот"- от зачеването, до съзряването. Родители, насочвайте децата си, но не предопределяйте съдбата им. ... |
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
Двуезично издание на английски и български език. Съставител: Весела Гайдарова. ... С "Езерната школа" се свързват имената на трима големи английски поети от края на XVIII и началото на XIX век - Уилям Уърдсуърт, Самюел Колридж и Робърт Сауди, чието творчество поставя началото на принципно нови естетически търсения. "Лейкистите" са първото поколение английски романтици, а сборникът на Уърдсуърт "Лирически балади" (1798) се приема за начало в периодизацията на английския романтизъм. Наред с поетическите си шедьоври, тримата поети имат значителен принос за теоретичната обосновка на основни ... |
|
Историята започва през VI век пр.н.е. - време, в което светът чертае границите си, а владетелите постоянно са нащрек за короната и главата си. В този вълнуващ и мистериозен период главна роля играе цар Кир, създал една от най-големите империи, познати в древността - Персийската. Животът на могъщия владетел е предсказан в пророчества и е обвит в легенди. Неговият дядо, мидийският цар Астиаг, сънува, че собственият му внук един ден ще отнеме властта му. Затова нарежда на свой доверен служител да убие детето. Историята, която следва това драматично начало, превръща внука в една от най-знаменитите личности на своето време - ... |
|
"Нека читателят да вярва на тази книга. В нея почти няма измислени лица и съдби; говоря не само за големите фигури, които и без това са си заслужили място в учебниците, а и за почти всички ония занаятчии, даскали, слуги, чорбаджии, коняри, хайдути, свещеници и пр., които се споменават. А доколкото изискванията на романа наложиха и несъществували герои, на тях пак не подхожда определението измислени - те или имат свои исторически прототипи, или са събирателни образи и съдби на действително живели и многократно повтаряли се личности от епохата. Същото може да се каже и за събитията; разбира се, думата ми е преди ... |
|
В третия си роман Цивилизации, удостоен с наградата на Френската академия за 2019 г., Лоран Бине се заиграва с въпроса какво би станало, ако... инките притежаваха желязо, коне и антитела? В продължение на този мисловен експеримент, авторът намира начин чрез дребни (и нетолкова) корекции на историческите реалии да ги снабди с тези три неща и да ги изпрати да завладеят Европа. В този Нов свят инкският император Атауалпа заварва инквизиция и реформация, зараждащ се капитализъм и чудото на печатарската преса и нейните говорещи листове; монархии, изтощени от безкрайни междуособици и под постоянна заплаха от турците; море, ... |
|
Теодор Троев, изследовател и пътешественик, пътувал по дирите на митични герои и поверявал живота си на стихиите, сега ни повежда на едно необикновено пътешествие - по териториите на сърцето, по океаните на любовта, по моретата на приятелството, зад които ни очакват и бреговете на искреността и доверието. Повежда ни с лодката на стиховете си... ... |