Приключенията на Касиопея Вит. Дошло е времето, Касиопея Вит да продаде дома на предците си. Той се намира на скалист бряг в Испания, край Средиземно море, и носи името Casa de Hace Mucho Tiempo, Къщата от стари времена. В стените ѝ са уловени спомени от времето, когато Касиопея съзрява се превръща в красива млада жена. В къщата има и петнайсет картини, всяка от които е шедьовър, и всички те са инвестиция от десетки милиони евро - частната колекция изкуство на баща ѝ - която тя възнамерява да дари на музеи. Когато обаче експерт обявява всичките картини за фалшиви и допуска, че баща ѝ може да се е ... |
|
|
Момичета дават обет пред баща си никога да не се разделят и да се подкрепят една друга. През 1942 г. Либи е изпратена в Аушвиц, а най-голямата ѝ сестра Сиби тръгва с нея, за да я закриля, както е обещала. Магда попада в Аушвиц-Биркенау две години по-късно, където трите сестри се събират и са заедно в изпитанията, които ги очакват и в лагера, и в походите на смъртта. Пътят на трите сестри към Обетованата земя е труден, трудно е и изграждането на новата им родина Израел. Но те са заедно и до край изпълняват обета си да си бъдат опора една на друга. Именно любовта и жертвоготовността осмислят целия им живот." ... |
|
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
|
История за надеждата и силата на човешкия дух. Четирите вятъра е разтърсващ роман, описващ Голямата депресия и хората, които са я преживели. Суровата реалност, която разкрива сблъсъка между имащите и онези, загубили всичко. Тексас, 1921 година. Време на изобилие. Първата световна война е приключила и светът се намира на прага на нова и по-светла епоха. Но за Елса Уолкот, заклеймена от семейството си като неподходяща за брак, бъдещето изглежда пусто и мрачно. До нощта, в която среща Рейф Мартинели и животът ѝ се променя завинаги. За да спаси погубената си репутация, тя трябва да се омъжи за човек, когото почти не ... |
|
|
Повечето българи са чували името на Христо Пимпирев и си спомнят усмихнатия професор от телевизионния екран. Знаят за експедициите и за нашата база на Антарктида, за трудностите, които полярниците ни срещат, и за успехите, които постигат на Ледения континент всяка година. Но кой е човекът зад широката усмивка? Как е успял да превърне личната си мечта в държавна политика и вече десетилетия наред да създава положителен образ на България по света? Какво го мотивира и вдъхновява и му дава сили неотклонно да върви напред? Проф. Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет Св. Климент Охридски, учен и ... |
|
|
"Изкуството дава право на всеки човек, извършил велико дело, да се чувства у дома насред цялото човечеството" - пише Цвайг в предговора към едно от изданията на тази книга. Звездни мигове на човечеството събира 14 есеистични новели за велики хора и за техните съдбоносни моменти, в които те са променили не само собствения си живот, но и този на човечеството и то за векове напред. Дали ще става дума за историческата загуба на Наполеон при Ватерло, за последното влюбване на възрастния Гьоте, за откриването на Южния полюс, за златната треска в Калифорния или за свързването на Европа и Америка с телеграфа, Цвайг ... |
|
|
Приказна история за вълшебството на Коледа и шанса да получиш подаръка, за който винаги си мечтал. За Лайла, която е загубила родителите си, коледните празници са най-тежкият и самотен период. Тази година обаче тя ще посрещне празника с най-добрите си приятелки в кокетни вили насред заснежените склонове на Тенеси. Но очакваната зимна приказка се оказва мираж - градчето е скучно и почти безлюдно, а вилите са занемарени. Момичетата се колебаят дали да не анулират резервацията си, но сърце не им дава да разочароват собственичката, милата вдовица Елинор. Затова се залавят да вдъхнат нов живот и коледен дух на вилите. Налага ... |
|
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
|
Книгата включва четири новели, всяка от тях разделена на четири по-кратки истории за една и съща жена, която разказва под формата на интимен дневник за различни времена и събития, но винаги в неизбежна игра на конфронтация с мъжете. През дълбоко интимния женски поглед тези новели интерпретират различните видове любов и същността на човешкия живот, силата на паметта, сложната връзка на държавата с религията в периода на диктатурата, неразбираемия житейски хаос на постдиктатурата, търсенето на идентичност във време на глобализация. Независимо къде се намира героинята, историите разказват за съвпаденията, които разрушават ... |
|
|
УмираШТият Гьоте - не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ. Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник. В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витгенщайн, реално живял много по-късно от него. В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме кой ... |
|
|
С хумор, ирония и сарказъм Клери Костова-Балцер описва своите наблюдения. Обаче някои английски приятели не разбраха шегите ѝ. Тези обикновено мирни и тихи хора организираха протести. Наредиха се на опашка пред дома ѝ (чисто по английски) и издигнаха лозунги като: Ние пием не само чай! Появиха се и отговори в Туитър: Аз не обичам крикет и през цялото време се усмихвам. После обаче се оказа, че повечето са сбъркали опашката. Те всъщност се били наредили за автографи, защото били възхитени! Но вече било късно. Тези потресаващи факти са били съкратени и сега, уви, нямате никакъв шанс да ги прочетете. Все пак ... |
