Възникнала като дервентджийско селище през XVI в.,Трявна се е ползвала с относителна независимост и привилегии още в ранните векове на робството. Представителите на властта е трябвало да живеят извън него, не се разрешавало турчин да се роди или да бъде погребан в землището му, а когато мюсюлманин конник пресичал калдъръмените улички или мегдана, той трябвало да слезе от коня и да мине пеша. Гордите балканджии свободно изповядвали вярата си, ревностно защитавали българщината и успели да съхранят свободолюбивия си дух и достойнство. Епохата на Възраждането заварва непокорните планинци не само горещи патриоти, но и изкусни ... |
|
|
Първите сведения за пещери в България датират от XII в. пещерата “Бачо Киро” е първата благоустроена от 1937г пещера в България, а от 1940 тя носи и това име. Сега тя е обявена за природна забележителност и е един от 100-те национални туристически обекта. Удивителната игра на времето и водата е създала причудливи форми, носещи доста интересни имена – “ухото”, “Картофената пътека”, “катедралата”, “меча пързалка”, “Чистилището”. Всеки докоснал се до това величие запазва спомена и възхищението си от природата. ... |
|
|
Архитектурният ансамбъл на манастира “Свето Преображение Господне” е типичен пример за съобразяване на строежа с особеностите на местността. Изграден през XI век първоначално е служил като метох на Атонския манастир “Вартопед”.В книгата са представени творби на Захарий Зограф, таланта на Кольо Фичето и изкуството на Папа Витан Коюв украсяващи целия манастир. ... |
|
|
В многовековното културно наследство по българските земи скалните манастири заемат особено място. В историческата литература се е оформило мнението, че появата им може да бъде отнесена към периода на късната античност IV – VI век. Но съществуват и свидетелства, които допускат появата на една част от тях още през езическия период като проява на силно изявения култ към пещерата сред местното население – траките. Кога е основан Аладжа манастир не е известно. Датировката на оцелелите в параклиса стенописи показва, че разцветът на монашеската обител може да бъде отнесен към XIII – XIV век. “Легенда за Аладжа манастир” е ... |
|
|
Ранновизантийският период в историята на Византия продължава около три века (ІV - VІ). Време не особено продължително, но наситено с богато съдържание. В него, заедно с икономическите, социалните и политическите промени, се изменя и културата на обществото и това най-добре може да се проследи в изявите на архитектурата и монументалните изкуства, свързани предимно с нея. За облика и характера на ранновизантийската култура важна роля изиграват няколко фактора: влиянието на старите елинистическо-римски традиции, специфичното развитие на отделните провинции и изискванията на новата християнска религия и мироглед. В сблъсъка ... |
|
|
Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското Възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като най-ранния център на зараждащото се възрожденско българско изкуство. Исторически документирано, Трявна съществува от 1565 година. От края на XVII - началото на XVIII в., период, от който датират първите художествени изяви на тревненци, селището нараства много интензивно. За това свидетелстват запазените османотурски документи от това време. От документите е видно също, че населението е чисто българско. За бързия икономически подем на селото говори ... |
|
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
|
В полите на Балкана, в сърцето на България, на двата бряга на живописно извиваща се планинска река, се е сгушил градът Трявна. Трудно е да се каже през кои сезон е най-красив той. Въздухът е кристално чист, горите често сменят цвета на премените си, а тучната трева вероятно е дала името на селището. Не само красивата природа прави Трявна толкова очарователна... ... |
|
|
Новата книга на д-р Иван Христов е поглед към миналото и съдбата на тракийските паметници по Западното Черноморие. Спускането от планинска Тракия към морето е една стара мечта на историка, който след години на проучване на археологически обекти в планините на България се потапя в проблемите на подводната археология и история. В книгата е проследена съдбата на непопулярното в историческата наука тракийско племе троглодити (пещерни хора). Богатият снимков материал е илюстрация на културното наследство на племената, населявали в миналото крайбрежна Добруджа. Книгата е и сполучлив пътеводител за тези, които оценяват ... |
|
|
Сборник от документи и материали. Съставител Цочо Билярски. ... "Там, на Балканите, има един див народ, който трябва да бъде унищожен..." Жорж Клемансо "В настоящото издание е включено българското фототипно издание на Документи по договора в Ньойи, представляващо днес библиографска рядкост. Неговият оригинал е на френски език, тъй като това е бил езикът, с който се е контактувало с "миротворците". Към фототипното издание са приложени и известните, но непознати в пълния им вид от широката общественост предложения на американския президент Удро Уилсън за принципите, които трябва да бъдат в ... |
|
|
Зная, че въпреки старанието, могат да се намерят грешки, неточности или пропуски в този труд. Независимо от това, настоящата книга може да бъде полезна в няколко направления: да задоволява интереса към миналото на Трявна и към църквата "Св. Георги" да бъде градивна за по-съвършен труд на тази тема да служи за справочен материал на историци и краеведи Вера Христова ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
