Одисеята на един наивник по следите на красавицата без несъвършенства. Превод: Вера Киркова-Жекова. ... "Нищо не е по-непредсказуемо от миналото..." Из книгата Само година след премиерата на романа "Серпентина" в Португалия, в навечерието на осемдесетата годишнина на неговия именит автор, на българските читатели се предлага възможността да изживеят приятни мигове в една изпълнена с предизвикателства изненадваща авантюра, криминална загадка с непредсказуеми обрати, обрисувана със заразителен хумор дори и в най-житейските и философски натоварени ситуации. Мистерии, хумор и любов в търсене на ... |
|
|
Една история за времето след Първата световна война. Как се променя ежедневието на хората и как те започват да се делят сами помежду си. ... В центъра на този роман е Габриел Дан, завърнал се след края на Първата световна война и три години на плен в Сибир. Намерението му е да продължи своя път към дома, но се нуждае от финансовата помощ на богати роднини. Той се настанява в хотел "Савой" и се сближава с хората, живеещи на горните му етажи, които трудно успяват да платят наемите си и са принудени да залагат онова, което имат. Опознава и богатите гости на хотела, които среща всеки ден. От плен се завръща и ... |
|
|
Едно от големите достойнства на Йонел Теодоряну (1897 - 1954) е класическият, ясен, чист език, както и интимният, задушевен тон, убеждаващ ни в неговата искреност. С описанията на природата и нравите в румънската провинция Молдова през бел епок, преди Първата световна война, и маниера на повествованието тази красива поетична проза се родее с опусите на Алфонс Доде, Марсел Паньол, Ален Фурние, също опоетизирал света на детството. Теодоряну е безспорен майстор на диалога. А разказът му е изграден в голямата си част върху диалозите между героите. С остра наблюдателност, тънък психологизъм, непринуден хумор, с малко, но ... |
|
|
"Мила мамо, Тук се забавлявам много. Играем футбол всеки ден. Леглата нямат пружини...". Така започва първото писмо, което деветгодишният Роалд Дал пише на майка си Софи Магдален под зоркия поглед на директора на пансиона. През годините той продължава всяка седмица да ѝ разказва приключенията, тревогите и възгледите си, радостите на детството, възторга от пилотирането на боен самолет, вълнуващите срещи с политици от висок ранг и филмови знаменитости, докато работи като дипломат и шпионин във Вашингтон. И, тайно от него, любящата майка пази ревниво писмата му... Издадени по случай 100-годишнината от ... |
|
|
Съставител: Яцек Копчински. ... Съвременната полска драма затваря героя в капана на историята, съдбата или безплодното живуркане като телевизионен зрител, но не го оставя без изход. Понякога този изход води през врата с надпис "достойнство", друг път - "сънища", "спомени" или "вяра". Най-често тя е под знака на играта, на "забавата". Тези "пърформанси" в дома или "в нашето дворче" възстановяват у героите на новите пиеси усещането за крехко щастие и макар и за миг - чувството за общност, което е красиво, а за читателите - заразително. ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го ... |
|
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков. Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива стените ... |
|
|
Едва тогава аз, задъханият и потен Бъртрам Устър, погледнах своя ръчен часовник и установих, че наистина е шест сутринта – определеният час, в който трябваше да отхвърля оковите на съня и да стана, за да се заема със своите нови задължения. На думи е лесно, обаче действителността бе твърде обезсърчителна. Бърти Устър не може да си намери място от мъка – любимата му Джорджина Медоус е решила да се врече във вечна вярност на друг. Сърдечните му терзания обаче не трогват леля Агата, която безкомпромисно заявява намерението си да се нанесе у тях за едноседмично гостуване. Бърти бяга панически в провинцията, където се заема ... |
|
|
Горчивото убежище Открай време съм обичал, по някой черен път, близостта на падналата от небето водна мрежа, която се издига и се спуска, ловейки се сама, и нежната несръчност на тревата в средата на купчина камъни, които я възпират - както тъмната и опака страна слага край на мисълта. Рьоне Шар е роден през 1907 г. В Дил-сюр-ла-Сорг, Южна Франция. След пристигането си В Париж се присъединява към групата на сюрреалистите - Брьотон, Елюар, Арагон, Супо, Цара, Деснос - за да се оттегли от нея четири години по-късно. Плод на това участие са книгите му "Арсенал" (1931 г.) и "Чукът без господар" (1934 ... |
|
|
От автора на "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий"! "Много увлекателен роман с напълно достоверно звучене!" Непредубедените читатели "Не се докосвайте до тази книга! Тя е творение на дявола!" Свещениците ... |
|
|
Политиците са наясно със силата на символите: Ангела Меркел е поставила на бюрото си картина, представяща една от най-бляскавите владетелки в историята - императрица Екатерина Велика, родена като германска принцеса в Щетин и господствала в Русия през периода на Просвещението. Приятелката, с която френският философ Волтер си кореспондирал, била решителна реформаторка... Ангела Меркел е необикновена жена. Никой във федералната германска политика не е израснал от "политическото нищо" толкова бързо и толкова високо. Само година след нейния първи истински политически ангажимент, по време на промяната, тя вече е ... |
|
|
"Ние работим на тъмно. За обществото сме "мъжете без лице". Ние носим маски, за да защитим идентичността си, и се задействаме тогава, когато правовата държава с нейните традиционни полицейски средства не може да направи нищо повече. След нас няма нужда никой повече да бъде викан за помощ. Ние се занимаваме с най-опасните престъпници, които ражда обществото. Няма значение дали са убийци, или вземат заложници, дали са терористи, или са психичноболни екстремисти и насилници - всичките са ни известни. Понеже има такива хора, има ни и нас." Петер Шулц ... |
