Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции по философия на един от най-големите полски писатели на XX век впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. В рамките на шест часа и четвърт Витолд Гомбрович (1904 - 1969) свежда историята на мисленето до най-простия ѝ израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, изпълнен с хумор, блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Революционализирай идеите си и отношенията си с другите, за да подобриш своите резултати. ... "... "Културата на достатъчност", която вече се е вкоренила толкова силно в обществото, че да ни отнеме нещо, което винаги ни е принадлежало: нашите мечти. В тази книга няма да даваме рецепти как да направиш достатъчността по-поносима, а ще говорим за изобилието и за това как да изградиш живота, за който винаги си мечтал..." Всички хора, които продължават да се оплакват, че не постигат целите, към които се стремят в своята работа - че заплатата им не ги удовлетворява, или защото смятат, че не са оценявани така, ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
Престъпният човек - според класификацията на Чезаре Ломброзо, обобщена накратко от дъщеря му Джина Ломброзо-Фереро (с предговор от проф. Ч. Ломброзо). Чезаре Ломброзо (1835 - 1909) е доктор по медицина, психиатър и основател на италианската Школа по позитивна криминология, заради което го наричат баща на криминологията. Създава теоретичните и практическите основи на криминалната антропология. Роден е във Верона, учи в Падуа, Виена, Париж и Торино, работи като военен лекар (1859), надзорник на психиатрична клиника (1871), преподавател по съдебна медицина (1878), професор по психиатрия (1896) и по криминална антропология ... |
|
|
"Какъв е смисълът на света?" и "Какъв е смисълът на живота ми?" са двата най-основни въпроса, които всеки човек си задава. Макар и по различен начин, те се коренят в развитието на философията, науката, религията и психологията. Тези от нас, израснали на Запад, могат твърде лесно да се плъзнат в клопката на обичайното становище, че философията се занимава само с истинността на аргументите, науката - с фактите, религията - с личните възгледи и посвещаването, а психологията - с вътрешната работа на съзнанието. Но подобно разделение никога не е задоволително, всъщност разбираме, че как се чувстваме, на ... |
|
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
|
|
За млади читатели на всяка възраст. ... Това е изключителен разказ за най-важните философски школи, за най-известните мислители и техните учения от древността до наши дни. Уорбъртън не само прави философията достъпна - той ни вдъхновява да мислим и да спорим, да изтъкваме доводи и да питаме. Малка история на философията представя огромния обхват на човешкия стремеж към философски размисъл и приканва всички ни да се включим в дискусията. Книгата е предназначена и би била интересна както за млади читатели, така и за възрастни, които за първи път правят опит да научат повече за развитието на философската мисъл и ... |
|
|
Що е философия? За какво служи тя и какво може да се очаква от нея? С какво може да ни помогне в една епоха, когато човешкото съществуване изглежда все по-подчинено на неудържимото разгръщане на технологичните нововъведения и на икономическите стратегии. Разбуденото любопитство към философската мисъл не е изненадващо в този контекст. В един свят в криза все по-често се обръщаме към философията в търсене на ориентири. Защото точно това е крайният предмет на философията: да предложи отговор с чисто човешките средства на рационалната мисъл. Ето нишката на Ариадна, която ще следваме, напредвайки в тази красива история на ... |
|
|
Изкуството да общуваме. Често обвиняваме другите за нашите проблеми и неудачи. А може би истинската вина е скрита дълбоко в човешката природа? Хората искат да бъдат обичани, но не обичат, искат да бъдат уважавани, но не уважават. Това довежда до едно постоянно недоволство, което за много хора се превръща в убеждение, че за тяхното нещастие са виновни другите. Блудкавите сапунени телевизионни сериали също допринасят за това ненужно самосъжаление и страдание, постепенно се превръщат в непоносимост към ближния. Предизвикват гняв. Пътят към другия човек, към човека до нас, става все по-трънлив и невъзможен. Какъв е тогава ... |
