Настоящото издание представя опит за рационализиране на литературния двайсети век. В съответствие с основните си хипотези книгата е организирана в три части. Първата, озаглавена "Литературен век и литературни години", въвежда и обяснява основните работни понятия и предлага модел на двайсетия век, изграден от неговите конструктивно ефективни литературни години (началото и края на века, 1907, 1911-1914, 1922-1925, 1953-1954, 1968). Втората част включва контекстуални прочити на представителни автори и литературни текстове от века, съответни на откроените времеви параметри - "Соната на призраците" на ... |
|
Сборник в чест на Д-р Антония Бучуковска. Настоящият сборник е посветен на 70-годишнината на проф. д-р Антония Бучуковска - изтъкнат германист и скандинавист, основоположник на норвежистиката в България. Той се издава по инициатива на Катедрата по германистика и скандинавистика към Софийския университет "Св. Климент Охридски" в знак на благодарност и признателност към проф. Бучуковска за цялостната ѝ научноизследователска, преподавателска и преводаческа дейност, както и за изключителните ѝ заслуги в осигуряването на стабилност и приемственост в професионалното развитие на преподавателите от ... |
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
Литературни идентичности и превод. ... В настоящото изследване с помощта на превода е очертана зоната на едно векторно разширяващо се четене на националната литература - от епицентъра на текстовостта, задаваща каноничното ѝ тяло, към "гостуването" ѝ в езиковостта на другите, към все по-ясното навлизане в полифонията на многоезично писане, предназначено за многоезично четене. Проследени са сюжетите на онези културни преноси, които извоюват статуса Патриарх на българската литература, раждат Татаробългарина с неговите мечтани славяни и (не)случили се Германии (К. Христов), съхраняват семантиката на & ... |