Дом Сабалос притежава куп неща за завиждане - наследник на управляваща династия и на интересна съдба, с робот последно поколение за прислужник и планета за кръстник, Дом обитава един свят, в който дори смъртта невинаги е фатална. Макар и да е предвидено да бъде убит, той ще оцелее, и то - сдобивайки се с нов тен и с мисия, обречена на успех... С Тъмната страна на слънцето Тери Пратчет се подготвя за написването на Страта, а оттам и на поредицата за Диска. ... |
|
Землянката строителка на светове Кин Арад среща странния пътешественик Джаго Джало. Той ѝ показва магически артефакти, с които се е сдобил в плосък свят на границата на изследваната Вселена. Към тях се присъединяват шандата Силвър и кунгът Марко, но само трима ще достигнат плоската планета. След което ще им се наложи да открият създателите на Диска, за да се завърнат обратно в своите светове... В Страта Тери Пратчет за пръв път развива идеята за плоския свят, разработена по-късно в Света на Диска. ... |
|
Двайсет от най-добрите съвременни автори на фентъзи представят в тази книга своите любими фантастични разкази, вдъхновили ги за собствените им творби. От Роджър Зелазни и Тери Пратчет до Андре Нортън и Стивън Доналдсън - подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изпитвали! ... |
|
Да продадат гробището? Само през труповете им... Не са много хората, които могат да виждат умрелите (не са много и тези, които искат). Дванайсетгодишният Джони Максуел може. И има лоши новини за тях. Градският съвет е решил да продаде гробището като терен за строеж. Но умрелите са понаучили това-онова от Джони. Няма само да си лежат и да си кротуват... Особено като се има предвид, че утре е денят на Вси светии... Освен това са започнали да откриват, че животът е къде-къде по-забавен, отколкото когато са били... такова де... живи. Особено ако престъпят някое и друго правило..."Тери Пратчет използва шантавото си ... |
|
Джони Максуел и неговите приятели трябваше да направят нещо, когато откриха местната клошарка госпожа Тахион в безсъзнание. Само да не става въпрос за дишане уста в уста... Госпожа Тахион, освен скърцащата количка и купчината черни торби, притежава още нещо - тя по някакъв начин държи ключа към други времена и епохи. Внезапно се оказва, че настоящето не е толкова сигурно и безопасно. На Джони само така му се е струвало."Блесна светкавица, въздухът се разлюля... и светът се промени! Беше 21 май 1941 г. Беше война..." Из книгата "Невероятно смешно и мъдро!" Телеграф Книгата е част от поредицата " ... |
|
Отначало нямаше нищо, освен безкрайна плоска равнина. Тогава се появи Килимът... Това е една история, която всеки ще заобича, дори тези които не вярват в нея. Сега Килимът е дом за много племена и народи и е в началото на много събития. Предстои ужасен финал, ако някой не направи нещо. Ако всички не направят нещо. Весела фантазия, написана съвместно от: Тери Пратчет, 17-годишен и майсторът-разказвач Тери Пратчет, 43 годишен."Само писател с изключително въображение би могъл да постави цяла империя от добри и лоши в един килим." Дейли Мейл ... |
|
Масклин. Грима и Доркас. Крилете на Масклин ... Хилядите малки номи живеят в свой затворен свят, докато опустошаващи събития не принуждават Масклин да поведе своите събратя в голямото Навън. Оказва се, че и там не всичко е Съвсем Наред. Случват се Странни Неща, които объркват работата. Но Масклин знае, че на едно място, където няма Долу, един кораб може да ги заведе вкъщи - там, откъдето са дошли. И има план... За тази трилогия Тери Пратчет бе удостоен с престижната награда "Смартийс""Както винаги Пратчет е с една глава по-високо от останалите. Той е смешен до припадък. Той е мъдър. Той има стил... ... |
|
Една сутрин се събужда и вижда всичко за първи път. Книга. Еленчета. Дървени къщички. Прахосъбирачки. Пясъчни часовници. Шишарки. Гоблени. Прашната клавиатура на компютъра. Старите календари на стената. Термометрите, които не измерват нищо. Прозрачни кутии с дискове. Разпилени дискети по бюрото. Празни чаши върху библиотеката. Списания, каталози, брошури, лъскави приложения от вестници. И пак книги. И пак прахосъбирачки. И пак всичко отначало. И шарките на килима, и цветята от пердето, и бродериите върху покривките, и цветовете по чашите за кафе. После хвърля поглед още по-навътре. Книги, предмети, трупани с години, пълни ... |