Прекрасният нов свят е наричан роман на идеите, тъй като Хъксли поставя в центъра на вниманието контраста и сблъсъка на различни възгледи и концепции, а не просто традиционния конфликт на характери. В Обратно към Прекрасния нов свят той се отказва изцяло от художествената измислица и предоставя свобода на идеите сами да изграждат формата и насоките на творбата му. Олдъс Хъксли ни предупреждава за опасностите, които наглед демократичният съвременен свят крие по отношение на нашата свобода. Отдадени на консуматорство и търсене на удоволствия, хората рядко се ангажират истински с реалността, в която живеят, точно както ... |
|
|
Дневникът на една П. Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртно опасно за хората? Тези въпроси връхлитат Тезеят - мъж неук, но с остър ум, и го хвърлят в лабиринта от събития... Романът е динамичен, четивен, наситен с обрати. Тезеят в своя лабиринт е своеобразно продължение на книгите Момичето, което предсказваше миналото и Ловецът на русалки и завършва тематичната трилогия."Тезеят в своя лабиринт: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя ... |
|
|
"Винаги е интересно да видиш прохождането на един творец - първия разказ, първия филм, първата роля. Тези първи стъпки може да са малко несигурни, лутащи се, залитащи в различни посоки, но винаги в тях се открива онзи талант, който по-късно ще избуи с пълна сила. Ако днес трябва приобщим дебюта на Павел Вежинов към някое литературно течение, това е по-скоро неореализмът, отколкото сюрреализмът. В първите си разкази той рисува пейзаж, но не от поляни, покрити с цветя, а от улици, покриви, трамвайни линии и тротоари. В улиците със и без паваж описва не отделни случки и индивидуални съдби, а колективни образи и ... |
|
|
Арестуван от франкистите в Малага през февруари 1937 година, роденият в Австро-Унгария Артур Кьостлер е изтезаван, съден и осъден на смърт. Екзекуцията му се отлага от месец на месец и най-сетне е отменена лично от Франко само поради енергичната намеса на британското правителство. След освобождаването си авторът научава за проведените от Сталин чистки в Русия, чрез които авторитарния лидер консолидира властта в партията. Следващите години между 1938 и 1940, следен, осъждан, затварян отново, Кьостлер ще пише и ще успее да опази ръкописа на книгата, която ще му донесе международна слава. И така Мрак по пладне ще се ... |
|
|
През целия си живот, с малки прекъсвания, литературният критик, историк и виден интелектуалец Борис Делчев води своя знаменит Дневник. Той е уникално явление в нашия обществен и културен живот - близо половин век (от 23 януари 1939 година до 27 март 1987 година) авторът му систематично отбелязва събития и случки, развълнували го през изминалия ден; говори за писатели, художници, музиканти, архитекти, с които е общувал. Така създава един безценен портрет на времето, в което е живял. През 1995 година в издателство Народна култура излезе един том от близо 500 страници, представящ подбор от целия дневник. Тази книга ... |
|
|
Настоящата книга събира всички съхранени стихове на Иван Пейчев, както и двете му най-известни пиеси."Той самият беше въплъщение на поезията." Тончо Жечев "Иван Пейчев - с истинска осанка на месия, ненадминат волнодумец, мълчаливец маг: величествено присъствие." Любен Петков "Иван Пейчев е този, в чието лице поезията се чества ежедневно, самото му присъствие (...) инициира празник на поезията." Михаил Неделчев "Иван Пейчев е гигантски поет, неповторим, автентичен, един от най-фините и деликатните лирици редом с Яворов, Дебелянов, Христо Фотев, Борис Христов, Константин ... |
|
|
"Гении като Леонардо, като Рембранд, като Караваджо, като Дали, като Шагал, като Пикасо - няма да се родят, гарантирам ти го. И нов Полке няма да се роди, и Герхард Рихтер също. След тях идва времето на тия, дето предпочитат да говорят, вместо да работят. В такъв свят живеем, Йонко, гениите стават все по-малко, а идиотите - все повече. Вярвай ми, бъдещето принадлежи на тях, на идиотите. А историите на човека, Йонко, са като змия, която е влязла в него - гони си опашката и я хапе, щото няма какво друго да захапе. Дай ѝ възможност на тая змия да излезе от тебе. Пусни я на свобода, дай ѝ шанс да оцелее. ... |
|
|
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните &# ... |
|
|
Произнасянето на тостове на трапезата е част от ритуала на трапезата. Подходящите думи, отправени към присъстващите, превръща храненето в празник на душата. Храненето и пиенето без тост, без добре подбрани думи, произнесени от част или от всички присъстващи на трапезата, е като песен без музика, като картина без цветове, като хляб без сол. ... |
|
|
Второ издание. ... Поезия, проза, публицистика и други."Драги читателю! Ти държиш в ръцете си първата книжка на литературното списание Ясна мъгла! В Дунавската хълмиста равнина израснаха сътрудниците на нашето списание. В оная Дунавска хълмиста равнина, където текат масленочерна Янтра, плитководна Стара река и почти пресъхнал Черни Лом. Там, където се извисяват високите комини на Комбината за захар - Горна Оряховица, на ДКК Домат - Джулюница, и малко по-ниският такъв на ДКЗ Подем - Овча могила. Там, където раснат едри пиперки, дъхави праскови, сочни дини и огромни тикви. Да, полето ражда тикви, читателю, но както сам ... |
|
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
|
Емил и Маргьорит. Седят край камината и се гледат един друг. След известно време Емил вади от джоба бележник и написва нещо, откъсва страницата, сгъва я докато става съвсем мъничка, и я хвърля в скута на съпругата си. На листчето пише КОТАРАКЪТ. На това тя отвръща с листче, на което пише ПАПАГАЛЪТ. Дебнеха се взаимно. От години се наблюдаваха така – прикрито, неизменно привнасящи нови лукавства в играта… Емил се усмихна доволно. Не на нея. Не на огъня. На идеята, която му хрумна. Не бързаше да я реализира. Имаха време – и той, и тя. Цялото време до момента, в който един от тях не умре. Как да разберат кой ще си иде пръв? ... |
