Дневникът на една П. Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртно опасно за хората? Тези въпроси връхлитат Тезеят - мъж неук, но с остър ум, и го хвърлят в лабиринта от събития... Романът е динамичен, четивен, наситен с обрати. Тезеят в своя лабиринт е своеобразно продължение на книгите Момичето, което предсказваше миналото и Ловецът на русалки и завършва тематичната трилогия."Тезеят в своя лабиринт: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя ... |
|
|
"Винаги е интересно да видиш прохождането на един творец - първия разказ, първия филм, първата роля. Тези първи стъпки може да са малко несигурни, лутащи се, залитащи в различни посоки, но винаги в тях се открива онзи талант, който по-късно ще избуи с пълна сила. Ако днес трябва приобщим дебюта на Павел Вежинов към някое литературно течение, това е по-скоро неореализмът, отколкото сюрреализмът. В първите си разкази той рисува пейзаж, но не от поляни, покрити с цветя, а от улици, покриви, трамвайни линии и тротоари. В улиците със и без паваж описва не отделни случки и индивидуални съдби, а колективни образи и ... |
|
|
Арестуван от франкистите в Малага през февруари 1937 година, роденият в Австро-Унгария Артур Кьостлер е изтезаван, съден и осъден на смърт. Екзекуцията му се отлага от месец на месец и най-сетне е отменена лично от Франко само поради енергичната намеса на британското правителство. След освобождаването си авторът научава за проведените от Сталин чистки в Русия, чрез които авторитарния лидер консолидира властта в партията. Следващите години между 1938 и 1940, следен, осъждан, затварян отново, Кьостлер ще пише и ще успее да опази ръкописа на книгата, която ще му донесе международна слава. И така Мрак по пладне ще се ... |
|
|
През целия си живот, с малки прекъсвания, литературният критик, историк и виден интелектуалец Борис Делчев води своя знаменит Дневник. Той е уникално явление в нашия обществен и културен живот - близо половин век (от 23 януари 1939 година до 27 март 1987 година) авторът му систематично отбелязва събития и случки, развълнували го през изминалия ден; говори за писатели, художници, музиканти, архитекти, с които е общувал. Така създава един безценен портрет на времето, в което е живял. През 1995 година в издателство Народна култура излезе един том от близо 500 страници, представящ подбор от целия дневник. Тази книга ... |
|
|
Настоящата книга събира всички съхранени стихове на Иван Пейчев, както и двете му най-известни пиеси."Той самият беше въплъщение на поезията." Тончо Жечев "Иван Пейчев - с истинска осанка на месия, ненадминат волнодумец, мълчаливец маг: величествено присъствие." Любен Петков "Иван Пейчев е този, в чието лице поезията се чества ежедневно, самото му присъствие (...) инициира празник на поезията." Михаил Неделчев "Иван Пейчев е гигантски поет, неповторим, автентичен, един от най-фините и деликатните лирици редом с Яворов, Дебелянов, Христо Фотев, Борис Христов, Константин ... |
|
|
"Гении като Леонардо, като Рембранд, като Караваджо, като Дали, като Шагал, като Пикасо - няма да се родят, гарантирам ти го. И нов Полке няма да се роди, и Герхард Рихтер също. След тях идва времето на тия, дето предпочитат да говорят, вместо да работят. В такъв свят живеем, Йонко, гениите стават все по-малко, а идиотите - все повече. Вярвай ми, бъдещето принадлежи на тях, на идиотите. А историите на човека, Йонко, са като змия, която е влязла в него - гони си опашката и я хапе, щото няма какво друго да захапе. Дай ѝ възможност на тая змия да излезе от тебе. Пусни я на свобода, дай ѝ шанс да оцелее. ... |
|
|
Действието на романа започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Главните герои в книгата са близо двайсет. Техните истории са разказани на широк исторически фон. Голямото безвремие до 1989-та година и хаотичното време след нея са мислени като съвременен епос. Двете епохи дишат чрез любовта, която е основна тема в романа. Ключ към нея е добронамерената ирония. Хуморът застига читателя, когато е най-малко подготвен. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – дори неоспоримата истина. Героите в книгата търсят страстно своята човешка идентичност, за да разберат кои са, какви са и ... |
|
|
Произнасянето на тостове на трапезата е част от ритуала на трапезата. Подходящите думи, отправени към присъстващите, превръща храненето в празник на душата. Храненето и пиенето без тост, без добре подбрани думи, произнесени от част или от всички присъстващи на трапезата, е като песен без музика, като картина без цветове, като хляб без сол. ... |
|
|
Джак Макавой е криминален репортер в Роки Маунтън Нюз. Романът започва със самоубийството на брата-близнак на Джак, детектив по разследване на убийствата в денвърското полицейско управление. Или поне така изглежда на пръв поглед. И когато Джак започва да разследва самоубийствата сред полицаите, открива една много тревожна схема. Оформя се подозрението, че това е работа на сериен убиец, един дяволски изтребител на ченгета, разхвърлил следите си от единия до другия океан посредством "предсмъртните бележки" - цитати от поемите на Едгар Алан По. Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най- ... |
|
|
Второ издание. ... Поезия, проза, публицистика и други."Драги читателю! Ти държиш в ръцете си първата книжка на литературното списание Ясна мъгла! В Дунавската хълмиста равнина израснаха сътрудниците на нашето списание. В оная Дунавска хълмиста равнина, където текат масленочерна Янтра, плитководна Стара река и почти пресъхнал Черни Лом. Там, където се извисяват високите комини на Комбината за захар - Горна Оряховица, на ДКК Домат - Джулюница, и малко по-ниският такъв на ДКЗ Подем - Овча могила. Там, където раснат едри пиперки, дъхави праскови, сочни дини и огромни тикви. Да, полето ражда тикви, читателю, но както сам ... |
|
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
|
"Ще се зазяпаш! Внимание: За да влезете ви трябват бели дрехи и обувки с бели подметки. А за да прочетете - настроение, отворено съзнание и кураж да мечтаете." Петър Клисаров ... |
