Дневник (1950 - 1951, 1955). Досие (1925 - 1958). Албум (1930 - 1957). ... Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича "Черната тетрадка". В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят. Докато той пише дневника си, други водят "записки", попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го ... |
|
"Стилът на Хитлер, Мусолини и Сталин персонализира тоталитарното им управление и е продукт на тяхната властова култура. Представата за демоните в историята е крайна и противоречива като същността им - гротескна и кичозна, но и респектираща и ужасяваща. Стилът на диктаторите помага за техния възход, но и допринася за тяхното падение - морално и физическо. Този стил не умира, а се възпроизвежда периодично и затова трябва да бъде демаскиран и диагностициран. Опитахме се да направим тъкмо това." Любомир Стойков Проф. Любомир Стойков последователно извайва образите на тримата диктатори и съгласно фройдистката ... |
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
В своята книга проф. Пламен Митев представя за първи път обстойно и задълбочено изследване на личността и делото на една, макар и ключова, по-слабо позната фигура от Българското възраждане - Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски)."По вънкашност, въобще, Хаджията много напомнял войводата Панайота Хитов. На възраст той е около 45 - 50 години, тук-там с побелели коси. Името му е Хаджи Станю Станев; член е в градския съвет; чете се за най-богатия не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловчанско, и в Орханийско; има в движение (в оборот) капитал от десет хиляди лири. Турските и черковните власти гледат на него като ... |
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
|
Погрешната историческа митология не е монопол единствено на българите, нито пък политическите митове са присъщи само на комунизма, националсоциализма и фашизма. Притеснителното е, че и в началото на третото хилядолетие след Христа твърде много хора продължават да се намират на равнището на праисторическото суеверие. Липсата на елементарна историческа култура несъмнено ни прави безпомощни и пред манипулациите, към които прибягват твърде много медии и политически сили у нас. Предлаганата книга е посветена на някои основни политически митове, както и на някои митове на историческата памет. Такива са идеите за "съвършено ... |
|
Бойко Панов Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършил е френска гимназия в София и литература в Москва. Пише съвременна поезия, лауреат е на множество поетични награди, между които: "Владимир Башев" - за дебютна книга, "Гео Милев" - за принос в съвременното изкуство, "Дървената роза" - за книгата му "Ален декаданс" и др. Книгата му "Тежка картечница преди сън" е номинирана от България за Международната награда "Балканика" 2003. Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, руски, чешки, полски, италиански и др. Пише още публицистика и ... |
|
Убийства, магия и лудост на Световното изложение в Чикаго. Събития, които промениха Америка. Чикаго се готви за Световното колумбийско изложение. Годината е 1893. Огромна човешка енергия е впрегната в изграждането на панаирния град - това трябва да бъде град на мечтите, фантастично архитектурно творение, белият град, шедьовърът, маркиращ настъпването на новия век. Но сред целия възторжен подем между великолепните бели куполи и прекрасните цветни градини се промъква сянка - сянката на неизбежното зло. Това е книга за съзиданието и за злото. Тя разказва за двама мъже, които олицетворяват две коренно противоположни страни ... |