Олдъс Ленард Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, драматург, публицист и автор на пътеписи.
Първата му книга е стихосбирката Горящото колело (1916). Едно от най-известните му ранни произведения е антиутопичният роман
Прекрасният нов свят (1932), неколкократно преиздаван на български език, в който със средствата на научната фантастика е описан един нечовечен, технологизиран, безчувствен свят на бъдещето от XXVII век (неслучайно сравняван с
Джордж Оруел и неговата книга 1984).
От по-късните му творби най-прочута става
Дверите на възприятието (1954) - есе, посветено на начина, по който съзнанието и възприятията се променят под въздействието на мескалина. Именно от Дверите музикантът Джим Морисън заимства името на групата си - Дорс (двери, врати). Преди това самият Хъксли заимства заглавието от известна строфа от поезията на
Уилям Блейк: "Ако дверите на възприятието са прочистени, човек ще види света такъв, какъвто е - безкраен."
Хъксли става по своеобразен начин съавтор на термина психеделик. В кореспонденция с Хъмфри Озмънд, обсъждайки варианти за име на новите дроги, разширяващи съзнанието, Хъксли пише следната строфа: "To make this trivial world sublime, take half a gram of phanerothyme." ("За да стане този скучен свят неповторим, вземи половин грам фанеротим."). Така той предлага думата фанеротим, произлизаща от гръцките думи φανερός (проява) и θυμός (ум, душа). Д-р Озмънд обаче не се съгласява и му отвръща: "To fathom Hell or soar angelic, take a pinch of psychedelic." ("За да проумееш Ада и като ангел да се възвисиш велик, вземи щипка психеделик."), като psychedelic буквално преведено означава манифестиращо съзнание.
На смъртното си легло Хъксли моли съпругата си да му инжектира мускулно ЛСД и умира под въздействието на дрогата, както десетилетия по-късно ще направи и Тимъти Лиъри.