Махатма Ганди е един от духовните водачи на човечеството през ХХ век. Неговата духовна автобиография "Моят път към истината" предлагат на българските читатели в изискан превод от английски език Евгения Камова и Владимир Ганев. "Сатяграха е чиста сила на духа. Истината (сатя) е самата същност на душата. Затова тази сила се нарича сатяграха. Духът се информира чрез знание. В него гори пламъкът на любовта. Ако някой ни причинява болка с пренебрежението си, ние ще го спечелим е любов... Ненасилието е латентно състояние. В състояние на будност то е любов. Управляван от любов, светът продължава да съществува... ... |
|
Първа книга от трилогията "Игрите на глада". Бестселър на New York Times. ... Можеш ли да оцелееш сам в пустошта, когато всички други са твърдо решени да не дочакаш утрото? В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванадесетте ѝ окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванадесет и осемнадесет за ежегодните "Игри на глада" - реалити шоу, предавано на живо по телевизията. Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Луксозното издание на прочутия роман на Достоевски е една жестока метафора на паденията и възходите на човешкия дух. Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
Зимата на нашето недоволство (1961) е последният роман на Джон Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след Гроздовете на гнева. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение, разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи - издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да ... |
|
Втора книга от трилогията "Игрите на глада". Бестселър на New York Times. ... Прехвърчат искри. Пожарът се разраства. И Капитолът иска отмъщение. В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванадесетте ѝ окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванадесет и осемнадесет на ежегодните Игри на глада – реалити шоу, предавано на живо по телевизията. В "Игрите на глада" може да победи само един. И гледането е задължително! Колкото и да е ... |
|
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени пиесите ... |
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |