Старобългарската литература възниква и се развива в българската държава от края на 9 в. до втората половина на 18 в. Пространствените и времевите граници определят само отчасти това явление в културната история на България. За да разберем същността и, трябва да приобщим старобългарската литература към средновековното европейско словесно изкуство, за което основен белег е утвърждаването на християнските ценности. Старобългарската литература предлага модели на християнско поведение чрез образите на светци, апостоли, мъченици в името на вярата и по този начин възпитава у възприемателите християнски добродетели, чрез които ... |
|
|
Заемките от различни езици, между които и много съвсем нови чуждици, са поток, който се влива постоянно в нашия език. Образованият човек трябва да познава точното значение, правилният изговор и правопис на тези думи и при нужда да обогатява изказването си с тях. Настоящият "Речник на чуждите думи за всички" е съставен от чл.-кор.проф. Емилия Пернишка от Института за български език на БАН - водещ лексикограф в България. Речникът включва над 12 000 най-често използвани заемки - по-стари и новонавлезли, неотразени от предишни речници - и е отличен справочник за ученици, студенти и за всеки, който желае да ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Капиталният труд на академик Динеков вече е азбучно помагало и опора на всеки изследовател на литературата, преподавател, студент. Особено ценни тук са проблемите за периодизацията на възрожденската литература, проникновеното вглеждане в нейните големи имена – от Паисий до Ботев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Обект на изследователски интерес в книгата са емблематични за възрожденската литература текстове. Подбраните за анализ творби са обединени от идеята за непреходността им. Написани талантливо, искрено и вълнуващо, те създават традиции, провокират нови прочити. Отделните студии разглеждат представителни за епохата жанрове: историография, живописание, поезия, драматургия, публицистика. Книгата е насочена към широката културна общественост, като изпълнява и образователни цели. ... |
|
|
Критическите наблюдения на Атанас Далчев имат твърде широк диапазон - от проникновени анализи на сътвореното от писатели като Хьолдерлин, Лафонтен, Емили Дикинсън, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Стайнбек, през задълбочени разсъждения за изкуството на превода до тънки наблюдения върху творчеството на съвременни български поети като В. Петров, Р. Ралин, Б. Димитрова, Ат. Смирнов. Основна част в книгата заемат статиите му "Религиозното чувство в българската литература", "Христо Ботев и народната песен", "Нашата съвременна детска поезия", "Димчо Дебелянов", "Връщане към Вазов" и др. ... |
|
|
"Литературнокритически прочити" са опит да се осмисли единният национален митопоетически и митокритически текст чрез "гласовете" на творци, домогнали се до върховите ценности на художественото прозрение, достигнали границите, където "осевото време" на българската словесна история се сближава с времето на модерността. Те са и покана за диалог върху вечните проблеми на битието: Дома, Рода, Вярата, Историята, Любовта, Страданието, Смъртта, Пантеона. Книгата е отворена към ученици, зрелостници, кандидат-студенти, студенти и преподаватели, както и към всички ония, които с енигматична преданост ... |
|
|
Настоящият речник е международен бестселър. Издаден е в двадесет и шест страни в над шестмилионен тираж. Речникът дава визуална представа за понятия и процеси на пет езика – български, английски, немски, испански, френски – в техния контекст. Неусетно разширява познанието ни не само в съответната област, но и на чуждите езици. Съдържанието обхваща невероятна гама от теми, свързани с всички аспекти на съвременния живот и общество. Читателят получава информация за много думи и термини, с които се сблъсква в ежедневието – от последните технически постижения през различни научни области до най-новото в спорта. Незаменимо ... |
|
|
В книгата е представена изцяло нова теза за мястото на Теодор Траянов в българската литература. Предлага се той да бъде определян като неоромантик, а не като чисти символист. Нова е гледната точка към издаваното от Иван Радославов и Теодор Траянов сп. "Хиперион". Направен анализ на творчеството на всички представители на българския символизъм, включително и на определяните като маргинални. Научният апарат е силно семиотизиран, стига се до знаковите функции на поетичното слово. ... |
|
|
Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба.. Според целите на ... |
|
|
В помощ на учащи се и преподаватели. Том първи, съдържащ литературни очерци на произведения на: Иван Вазов Пенчо Славейков Кирил Христов Димитър Бояджиев Пейо Яворов Теодор Траянов ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Отличен познавач на Античността и Западноевропейския ренесанс и просвещение, Ал. Балабанов е преди всичко страстен проповедник на една модерна българска апология, основаваща се на естественото право на малките народи и култури да представят, изразяват и защитават значимостта на своите народи. В тома са включени още редове от биографията на автора и анализи от Т. Боров, Р. Русев и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към ... |
|
|
Шестият том на Речник на българския език, изработен от колектива на Секцията за българска лексикология и лексикография при Института за български език при Българска академия на науките под ръководството на ст.н.ц I ст. Кристалина Чолакова, съдържа 9307 речникови статии за думите от б. И. и б. Й. Авторски колектив: Георги Армянов, Тодор Балкански, Юлия Балтова, Мая Божилова, Даниела Дечева, Л. Йорданова, Ст. Калдиева-Захариева, И. Касабов, Л. Крумова, Др. Лалчев, С. Павлова, Хр. Пантелеева, К. Чангърова, М. Чоролеева. ... |
