Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени пиесите ... |
|
|
Настоящият първи том на Божествената комедия на Данте Алигиери с илюстрации на Гюстав Доре е шестата книга в поредицата албумни издания ARS LONGA - посветена на изкуството на графиката. В нея ще ви представим колекции от гравюри както на Гюстав Доре, така и на други изтъкнати художници, създали вечни и неповторими шедьоври на графичното изкуство. Гюстав Доре е френски художник и гравьор, спечелил си славата на най-оригиналния, най-продуктивен и най-всестранно надарен илюстратор на всички времена. Той надминава всички други илюстратори както по броя на гравюрите (над 10 000), така и по количеството издания (повече ... |
|
|
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-интересните съвременни австрийски писатели, автор на множество романи и театрални пиеси, носител на много литературни награди и отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател на свободна практика, той е добре познат на читателите и зрителите в целия свят. Актьорите с удоволствие играят в пиесите му, макар режисьорите често да са много респектирани от своеобразния му стил, от провокативния му характер към света, от съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и дори, макар и рядко, с радостта от живота. В този том са включени ... |
|
|
Настоящият втори том на Божествената комедия на Данте Алигиери с илюстрации на Гюстав Доре е седмата книга в поредицата албумни издания Ars Longa - посветена на изкуството на графиката. В нея ще ви представим колекции от гравюри както на Гюстав Доре, така и на други изтъкнати художници, създали вечни и неповторими шедьоври на графичното изкуство. Гюстав Доре е френски художник и гравьор, спечелил си славата на най-оригиналния, най-продуктивен и най-всестранно надарен илюстратор на всички времена. Той надминава всички други илюстратори както по броя на гравюрите (над 10 000), така и по количеството издания (повече от ... |
|
|
И Шели, и Сезан са имали сложни, достойни за фройдистки анализ, характери. Болезнено срамежливи, те били сподиряни от депресии, страхове, яростни изблици на чувства. И двамата притежават необходимия за творчеството егоцентризъм и неудържимия устрем към себеизява. И двамата искат да видят под невидимото. Шели търси символи, за да предаде неуловимите под видимата повърхност движения на мисълта - Сезан безразборно избира своите обекти, защото те са вторични спрямо самия акт на рисуването. Изображението в картините не може да засенчва динамиката на акта на сътворението. ... |
|
|
В тази книга са включени пиеси от Артур Шницлер, които са писани през периода 1907 - 1928 година, които не са загубили и днес своята актуалност, защото показват колко много писателят се интересува от отношението на човека към нормите на обществото и неговата обвързаност към тях. В това се крие общочовешкото им звучене, което дава изключителни възможности на режисьори и актьори да разгърнат своя талант. Артур Шницлер (1862 - 1931) е сред най-популярните представители на виенския модернизъм в България. Известен е и като белетрист, и като драматург. Част от огромното му драматургично творчество е било добре познато у нас в ... |
|
|
Фридрих Дюренмат изследва сложните и многопластови театрални пътища и дръзновения чрез подробен анализ на пиесата "Съучастникът", отпечатана в началото на този интересен сборник. "Литературата и театърът са два различни свята: освен комедиите, които написах само за театъра, "Play Strindberg" и "Портрет на една планета", които представляваха пиеси за упражнение на артистите и които написах като режисьор, в следващото по-долу аз представям - без да засягам първите си пиеси - поетичната редакция, едно обобщение на всичките версии." ... |
|
|
През 2012 година се навършват 150 години от рождението на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, известен като белетрист и драматург. По този повод издателство Black Flamingo предлага представителен том с неговите пиеси, които и до днес са много актуални. Във всичките си творби Шницлер се проявява като задълбочен познавач на човешката психика, като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката му с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и съвсем открито говори по въпросите за секса, за смъртта. ... |
|
|
Между кориците на тази книга ще намерите единадесет биографични портрета на софийски къщи,строени преди 1944 г. Събрани разкази на собственици и съседи, реконструирани истории, затворени в архивите,описания на собствения ни опит като изследователи на един особен обект,постепенно изчезващ или дори изчезнал вече от непосредственото преживяване на обитателите на град София – това са портрети на „рушащи“ се къщи през 2011 г. Така книгата се превръща в уникална разходка из улици,изпълнени с истории. Истории, които ние като жители правим, но които остават в периферията на официалните символни пространства. ... |
|
|
На кого не му е направило впечатление? От няколко години насам все повече снимки са неостри. Независимо дали в рекламата, във фотожурналистиката или в художествената фотография – едва ли има нещо по-обичано от мекия контур, неостротата на движението или преекспонирането. Ефектите на неостротата обаче не са само мода; по-скоро те имат история, чиито начала възхождат към ХІХ век. Волфганг Улрих описва за пръв път тази история. За него тя става и повод за по-задълбочен размисъл за днешните понятия за изображението. Какъв дух на епохата води до събирането на традиционните форми на неострота в обща естетика? Волфганг Улрих, ... |
|
|
Защо някои снимки ни въздействат толкова силно и завладяващо, а други – не? В книгата "Кое прави фотографията велика" са избрани и представени 80 изключителни фотографии – от първите черно-бели позитиви до днешните дигитални шедьоври – от толкова различни по стил и изпълнение фотографи като Алфред Щиглиц, Ернст Хаас, Нан Голдин, Ринеке Дейкстра, Мартин Пар. Авторката Вал Уилямс анализира методите и качествата, поради които дадена снимка се отличава от останалите – композиция, колоратура, текстура, вярност към обекта, разкривайки тъкмо онова, което я прави значима и велика. Проникновеният текст ни помага да се ... |
|
|
В своя монографичен труд Пеньо Столаров разглежда архитектурата на XX век като част от двуцентричния културен модел на европейската култура. В подкрепа на тази теза той сравнява архитектурните школи Баухаус в Германия и Вхутемас в Съветска Русия. В един кратък обзор авторът разглежда развитието на европейската архитектура до 60 -те години на XX век и обръща особено внимание на постмодерното котекстуално мислене в годините след това. За контекстуалното формообразуване съществена форма играят ограничено израсналите структури на европейските градове. Богатството на форми и присъствието на сгради от различни епохи на ... |
