"Изданието, което държите в ръце, е ценно не само защото е всеобхватно и съдържа обем от информация, която да даде основа на знанията за правата на човека, но и защото може да провокира по-нататъшни търсения. То може да бъде полезно за студенти и преподаватели, в контекста на новата учебна дисциплина Защита на правата на човека, която отдавна трябваше да е част от учебния курс по право. Книгата е структурирана и обхваща не само историята на правата и различните международни системи за защита, но представлява първият цялостен труд в тази област, който не се ограничава до представянето на отделни аспекти или на ... |
|
Прекратяването на наказателното производство не е нов правен институт в българското процесуално законодателство. Той има своето място както в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (отм.), така и в следващите процесуални закони - НПК от 1952 г. (отм.), НПК от 1974 г. (отм.) и действащия НПК (обн. ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г.). Прекратяването на наказателното производство се определя като общ наказателнопроцесуален институт, защото намира приложение във всички фази и стадии на процеса и е необходимо да бъдат направени някои уточнения: Първо, настоящото изследване е насочено единствено към прекратяване на ... |
|
Владимир Страхилов е съдия в Районен съд Велико Търново, доктор по наказателно право и бивш хоноруван асистент по наказателно право в ЮФ при ВТУ Св. св. Кирил и Методий. В книгата са използвани като база и основа теоретични разработки, различни редакции на НК на Република България, други български, чуждестранни и международни нормативни актове, публикувана съдебна практика, трудове в областта на филологията, историята, философията. Обидата в българското наказателно право засяга културата на общуване, нарушава психическото равновесие на нейния адресат, предизвиква самозащита на усещането му за собствена значимост, ... |
|
Книгата представлява първото специално посветено на иска по чл. 59 ЗЗД монографично изследване в българската правна литература. На основата на подробен исторически и сравнително-правен анализ, чрез систематизиране на водещите тези в по-старата и съвременната българска и чужда доктрина с отчитане на по-новите разрешения в съдебната практика е проследена еволюцията на идеята за обща претенция за неоснователно обогатяване, а така и историческите, и систематичните аргументи срещу нейното въвеждане, които именно оправдават възприемането на субсидиарната догма и отчасти обясняват нейните нива на действие и правна същност. Оттук ... |
|
Книгата представлява първото монографично изследване на института на прехвърляне на спорно право в българската процесуална литература. В нея са разгледани основните аспекти на това правно явление и са анализирани и дискутирани поддържаните в теорията и в съдебната практика становища. Изложението обхваща фундаменталните за материята въпроси, свързани с предмета на делото и процесуалната легитимация на праводателя след прехвърляне на спорното право, неговото приложно поле, възможностите за участие на приобретателя в делото, особеностите в исковата защита и санкция и други. Достигнат е изводът, че избраният от българския ... |
|
Изданието е съобразено с действащото законодателство към 30 април 2025 г. ... Изданието предлага цялостен тематичен и практически коментар на проблематиката на исковата защита в гражданския процес, с богат анализ на съдебната практика и тълкувателната дейност на ВКС. Съдържанието на книгата обхваща същността и общата характеристика на исковата защита, особеностите на отделните искове за защита на различните материални права. В хода на изложението са коментирани и важни материалноправни въпроси, относими към съответните искове. Книгата съдържа: процесуални и материалноправни проблеми на правоприлагането; анализ на ... |
|
Учебното помагало по "Международно частно право. Обща и специална част" е предназначено за студентите от пети курс на "Юридическия факултет" на "УНСС", които изучават тази задължителна учебна дисциплина. То е съставено с цел да подпомага студентите при изучаване на международното частно право, но не замества учебника, който е основната правна литература, нито необходимостта от изучаване на правните източници и практиката. Наред с това препоръчително е ползването и на друга правна литература. ... |