Поумнелият Марескал получи повишението си. Един ден, когато влезе в кабинета на знаменития директор на полицията господин Льонорман, той бе принуден да потрепери, смаян от срещата. След краткия разговор господин директорът се приближи с цигара към подчинения си и му каза: "Огънче, моля!". По тона, с който беше изречена тази фраза, Марескал позна Арсен Люопен. Морис Льоблан (1864-1941) е френски писател и журналист, станал световноизвестен с криминалните си романи за благородника крадец и детектив Арсен Люпен. Написал е над 60 романа и разкази, някои от които са филмирани за киното и телевизията. ... |
|
|
„Окупирай”, по думите на Ноам Чомски, „е първата масирана реакция на обществото срещу трийсетгодишната класова война”, подклаждано от народа движение, започнало в Ню Йорк сити на 17 септември 2011 г., и лавинообразно разгърнало се из хиляди места в световен мащаб. Макар че повечето от първородните сцени на бунта са потъпкани от полицейските набези, до началото на 2012-а движението вече не окупира само палатковите лагери, но и националното съзнание. В беседите си Чомски изтъква, че едно от най-знаменитите постижения на движението е фактът, че подсигурява място на въпроса за хорското неравноправие в дневния ред на ... |
|
|
Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица Консервна - това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са проститутки, сводници, комарджии и негодници, с което е искал да каже всички. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може ... |
|
|
Седемте смъртни гряха завъртат перките на този провокативен, напомпан със секс-гориво трилър: похот, алчност, гордост, ярост, завист, рекет и убийство заплашват всеки от участниците в драмата. От първата до последната страница неустоима съблазън и грях се борят за надмощие с достойнството и любовта. Гриф Бъркет е паднала звезда. След пет дълги години във федералния затвор той най-сетне е на свобода. Но още с първата стъпка навън разбира, че прошка няма. Там не го чака никой – освен ония, заради които е влязъл зад решетките. Старата мръсна игра започва с нова сила и Гриф е притиснат до стената – без чест, без пари, без ... |
|
|
Първият и единствен роман на един от най-великите поети на всички времена - Райнер Мария Рилке (1875 - 1926), "Записките на Малте Лауридс Бриге" са своеобразна изповед на една тревожна, търсеща душа, която се опитва да осмисли човешката природа и идеали, самотата и смъртта, стремежа да прикрием истинското си "Аз", за да се впишем в изумителния хаос на света наоколо. Рилке ни превежда през видения, блянове, сънища, спомени, които са в рязък контраст с действителността, съчетава с дързост и размах делничните разкази с философските прозрения и черновите на бъдещи стихотворения, търси подбудите зад ... |
|
|
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта. Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното ... |
|
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
|
|
Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар. Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
|
Един от най-обичаните романи с петдесетгодишна история! Да убиеш присмехулник остава в световната белетристика като изключителен литературен феномен. Весел, забавен и написан с естествена прецизност, този южняшки роман и днес не е изгубил своя блясък. Брилянтното писателско перо на Харпър Ли прорязва времето и все още учи читателя на удивителен брой полезни истини за живота."Творба с ранга на изключително постижение в литературата, която несъмнено ще ви накара да се насладите на естествената простота, с която е написана... Един роман със силно съвременно звучене." Тайм ... |
|
|
Книгата представя отблизо водещите икономисти на този век, чийто принос промени курса на икономическата наука. Те идват от различни краища на идеологическия спектър. Икономистите сами представят житейската си философия и разсъждават над идеите си за човешката природа, обществото, справедливостта и изворите на творческия импулс. Двадесет и двамата икономисти, сред които има девет Нобелови лауреати, са Морис Але, Кенет Ароу, Уилям Бомол, Ейбръм Бергсън, Кенет Боулдинг, Карл Брунер, Джеймс Бюканън, Жерар Дебрьо, Евсей Домар, Николас Джеоржеску-Рьоджен, Франк Хан, Чарлс Киндълбъргър, Лорънс Клайн, Ричарс Мъсгрейв, Остин ... |
|
|
"От сърцето моята безумна любов достигна до устните ми... И с целувките, всяка от които те кара да забравиш другата, любовта вече ще живее единствено върху устните ми като напев, като усмивка... Същевременно, за да бъдеш щастлив, може би единственият начин е да не позволиш на безумната любов да премине отвъд устните, да не ѝ позволиш да се спусне като отрова към сърцето. Любовта няма нищо общо със сърцето... Любовта се превръща в щастие единствено когато се роди и заживее в устните... Не трябва да ѝ се позволи да се процеди като отрова от устните към сърцето... Наричам цветята, Грозденце, любовта на ... |
|
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
