Петър Мутафчиев е един от най-значимите български историци от първата половина на XX век. Основните му изследователски интереси са в областта на медиевистиката и византологията. След участието си в Балканските и Първата световна война, за което е награден с няколко ордена за храброст и заслуги, преосмисля миналото на родината през един нов философски и културологичен поглед. Особено ценни и днес са неговите народопсихологични обобщения. Незавършената му История на българския народ е наречена един от шедьоврите на българската историография. Първият том е издаден през 1943 г., малко преди авторът да почине, а вторият - ... |
|
Книгата История на културата на проф. Петър Мутафчиев представлява лекционен курс, който той е чел на своите студенти във Военната академия. Авторът се концентрира върху културната история на Новото време, но за да придаде по-голяма контекстуалност и дълбочина на разсъжденията си, Мутафчиев започва лекциите си още от Античността, преминавайки през Средновековието, разширявайки хоризонта както на запад, така и на изток. Книгата представлява панорама на европейската културна история, разказана увлекателно, която би събудила интерес както сред студенти, така и сред всички останали читатели, искащи да се докоснат до една ... |
|
Опит за логико-исторически анализ на българския национален проект. Философия на новата българска история предлага критичен и концептуален прочит на българския исторически разказ, който се отдалечава от утвърдените национални митологии и от традиционните форми на историографско писане. Книгата не реконструира събития, а изследва логиката, която ги свързва, повтаря и трансформира във времето. Нейният фокус е не върху това „какво се е случило“, а върху начина, по който историята е мислена, организирана и използвана като инструмент за легитимация и идентичност. В центъра на анализа стои националният проект като специфична ... |
|
Рим, Америка и бъдещето на Запада. Подобно на Древен Рим съвременният Запад е изправен пред криза, произтичаща от начина, по който е създаден. Тя може да завърши с тотален колапс, каквато е била съдбата на Рим. Възможно е обаче това да се избегне... Питър Хедър и Джон Рапли откриват поразителни прилики между Древен Рим и съвременния Запад. Както имперският Рим, така и индустриалният Запад са отбелязали бърз икономически ръст, който донася приток на богатство за имперската столица. Тази икономическа тенденция, продължила при Рим с векове, съдържа в себе си и зародиша на упадъка. За древната империя авторите твърдят, че ... |