Повестта разказва за живота на българските хъшове в Румъния през 70 -те години на XIX век. Прогонени от поробителите, Македонски, Хаджият, Попчето, Бръчков, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя. Те са принудени да живеят в нищета, отчуждение и самота. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата. Там изгнаниците си спомнят участието в славните битки за освобождение на България. И мечтаят да жертват живота си в името на родината. Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо. ... |
|
Пълно издание. ... Възможно ли е мечтите да се сбъднат, особено когато едно бедно момче сънува и мечтае да стане принц? Отговорът е да, защото в тази книга ще научите как просякът Том Канти сменя ролята си с наследника на английския престол Едуард Тюдор, с когото си приличат като близнаци. Така мечтата на Том се сбъдва и той става повелител на Англия, а принцът за първи път опознава отблизо мъката и унижението на бедняците от неговото кралство, за да може един ден, когато се завърне на престола, да отмени всички несправедливи закони и да докаже своята мъдрост... Изданието отговаря на държавните образователни изисквания, ... |
|
Сборник с най-хубавите народни и авторови приказки, който е едновременно интересен и полезен подарък за всяко дете. Интересен, защото в него са събрани истории класически, истории, които са най-добрият лек, когато някой е малко тъжен, малко обиден или пък съвсем малко не си е научил урока. Това са приказките, без които учебниците не могат, приказките, които щедро раздават усмивки, приказките, които са забавни, дори когато са прочетени за 101-ви път. Но изданието е и много полезно, защото в него са събрани основните приказки, които се изучават в училище и са препоръчителни за извънкласно четене от 1. клас до 4. клас. ... |
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
Разказана за деца. ... Тази книга е първи опит в нашата книжнина да се представи българската традиционна митология за деца. Тя е написана с дълбоко вълнение и синовна признателност към поетичното дарование на народа да разказва. Книгата разкрива онзи далечен и загадъчен свят от фантастични образи, който пленява, щом се докоснеш до него. Тя възвръща вечната младост на българската традиционна култура, буди усета за красиво и добро. Странните митологични образи – самовили и змейове, демони и орисници, съживени камъни и дървета, говорещи птици и животни, Крали Марко и хайдутка девойка, отдавнашни български воеводи и царе – ... |
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Живял някога страшният цар Перизан. Решил да си вземе за жена най-хубавата девойка на земята и заповядал на своите велможи да я издирят. Всички тайно проклинали жестокия цар, но никой не смеел да му се опълчи. Една утрин пред палата се явила врачката Абияра, която подарила на царя чудно огледало. С него можел да вижда хубавиците от цял свят. Зърнал Перизан девойката от царството на вечната пролет - Омайна, и мигом се влюбил. От "Чудното огледало" малките читатели ще научат какво се случило с красивата принцеса и сестра ѝ ... |
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
Класическите поеми са любими на децата. Те са чудесен помощник на учителките в детските градини и на малчуганите, които започват да четат самостоятелно. В поредицата "Приказки незабравими в рими" са събрани творбите на най-сладкодумните поети в българската детска литература, с които е израсло не едно поколение... ... |
|
Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен. "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
|
В книгата е представен незабравимият герой на Ран Босилек Патиланчо. Чрез неговите изпълнени със заразителен хумор писма до Смехурко писателят рисува неповторимия детски свят, в който забавните игри и смехът често са последвани от сълзи, а лудориите на малките палавници водят до наказания от страна на възрастните. Веселите приключения на любопитните, находчиви и жизнерадостни патиланци неизбежно са свързани с тяхната строга, но любяща баба Цоцолана. ... |
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |