В тази книга са включени пиеси от Артур Шницлер, които са писани през периода 1907 - 1928 година, които не са загубили и днес своята актуалност, защото показват колко много писателят се интересува от отношението на човека към нормите на обществото и неговата обвързаност към тях. В това се крие общочовешкото им звучене, което дава изключителни възможности на режисьори и актьори да разгърнат своя талант. Артур Шницлер (1862 - 1931) е сред най-популярните представители на виенския модернизъм в България. Известен е и като белетрист, и като драматург. Част от огромното му драматургично творчество е било добре познато у нас в ... |
|
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
В книгата са събрани пиесите "Птици", "Бунт в неделя", "Древна трагедия", "Стари неща", "Персифедрон". ... Константин Павлов (1933) е признат като голям и оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. По негови сценарии са създадени и едни от най-известните експериментални български филми. Мнозина специалисти и читатели го изтъкват като уникална фигура от световна величина. Причините за това са в абсолютната автономност на поетиката и внушенията му спрямо нормата, в своеобразието на парадоксално-гротесковия свят на творчеството му. ... |
|
|
Това е ново издание, което предлага компетентен обзор на изкуството и художниците от последните две десетилетия на миналия век. Творчеството, кариерата и веруюто на 87 автори са представени на 192 страници с над 300 репродукции и кратки въвеждащи коментари от 7 специалиста в областта на изкуството, комуникациите, теорията на изкуството, психологията и литературата. ... |
