„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов. Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
|
|
Това е ново издание, което предлага компетентен обзор на изкуството и художниците от последните две десетилетия на миналия век. Творчеството, кариерата и веруюто на 87 автори са представени на 192 страници с над 300 репродукции и кратки въвеждащи коментари от 7 специалиста в областта на изкуството, комуникациите, теорията на изкуството, психологията и литературата. ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Българската драма между двете световни войни: Майстори - драма в четири действия Големанов - комедия в три действия ... |
|
|
В книгата са събрани пиесите "Птици", "Бунт в неделя", "Древна трагедия", "Стари неща", "Персифедрон". ... Константин Павлов (1933) е признат като голям и оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. По негови сценарии са създадени и едни от най-известните експериментални български филми. Мнозина специалисти и читатели го изтъкват като уникална фигура от световна величина. Причините за това са в абсолютната автономност на поетиката и внушенията му спрямо нормата, в своеобразието на парадоксално-гротесковия свят на творчеството му. ... |
|
|
В тази книга са включени пиеси от Артур Шницлер, които са писани през периода 1907 - 1928 година, които не са загубили и днес своята актуалност, защото показват колко много писателят се интересува от отношението на човека към нормите на обществото и неговата обвързаност към тях. В това се крие общочовешкото им звучене, което дава изключителни възможности на режисьори и актьори да разгърнат своя талант. Артур Шницлер (1862 - 1931) е сред най-популярните представители на виенския модернизъм в България. Известен е и като белетрист, и като драматург. Част от огромното му драматургично творчество е било добре познато у нас в ... |
|
|
Двуезично издание на български и италиански език. ... "Един от персонажите в пиесата е художникът Джоан Бернардо, чиито инициали са Дж. Б. и не оставят съмнение, че това е самият автор Джордано Бруно. На художника се пада задачата да направи тази фреска, това "платно" на комедията (Оказвате се твърде хитър, като велможа, изтъкал това платно така изкусно, че чак сега разбирам вашето изкуство). Наистина авторът умело е изтъкал нишките на пиесата, за да прилича на платно, играейки си с думите и тяхната многозначност: изтъкавам - термин, който се използва както за платното, на което ще се рисува, така и за ... |
|
|
Ритмите увличат в своето движение цялостния живот на хората и обществата: поведенията във всекидневието и естетическите преживявания, преместванията в пространството, както и порядъка на времето. Няма живот без ритъм, т.е. без различна подредба на фактите, които се повтарят, като неизменно комбинират периодичност и прекъсване. През последните два века много философи, социолози, антрополози, музиколози проявяват интерес към социалните ритми, за които още Марсел Мос казва, че определят представите за времето. Досега обаче няма история на ритмите, която да съпоставя съвременното възприемане на ритъма с това в миналото. В ... |
|
|
Книгата съдържа пет пиеси от Илко Иларионов: "Космонавти", "Молба до Господ", "Земетръс", "Готината банда" и "Розови облаци". Пиесата "Космонавти" е специално написана за големите български актьори Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев."Приятно ми е да играя в тази пиеса на Илко. Той я написа специално за нас. Играем пиесата в Сатиричния театър. Идваме от Варна, от Плевен отиваме в Пловдив, в Стара Загора и се прибираме в София да играем пак в нашия театър. Навсякъде се приема много добре. Хората ни се радват, обичат ни. Но хубавото е, че има такава пиеса, ... |
|
|
Пиесата на Клаус Ман "Седмият ангел" за първи път се представя на българският читател. Написана е след войната през 1945 - 1946 г. Общия брой пиеси, написани от обявения за "enfant terrible" на немската литература писател, са осем, защото според искреното му признание, той много обича театъра. Тази пиеса е открита в неговите архиви след смъртта му и затова не е поставяна докато той е жив. Тя е посветена на модните по това време окултни секти и спиритически сеанси, както и на голямата тема за края на света, която вълнува хората след края на войната. Идеята на автора в нея е, че само любовта може да ... |
