"Научих, че това, което искаме, рядко е това, от което се нуждаем. А онова, от което се нуждаем, почти никога не е онова, което искаме." Това е приказка за котарак, практикуващ дзен, който чува за самотен вековен бор в далечна кленова гора, сред чиито клони може да се открие безкрайна мъдрост. Така започва едно откривателско пътуване. По пътя си котаракът среща различни животни: тревожна маймуна и уморена от живота костенурка; тигър, борещ се с гнева, объркано вълче и алчен гарван. Всеки има истории за разказване и уроци за споделяне. Но след изненадваща среща с игриво коте котаракът поставя под въпрос всичко, ... |
|
|
"За вида на перото, с което пишеше, не го беше грижа, изобщо не държеше на знаменцето на перото - важно бе върхът, стволът, да бъде срязан под подходящ ъгъл и ясно да изтегля буквите. Какви ти горди, прославени албатроси, нагледали се на морски вълни и скали, облени в пяна! Какви ти надути, накокошинени тетреви от древни лесове, възгордели се и с времето забравили, че принадлежат към семейството на кокошата порода! Да не говорим за надценените дворцови пауни, издигнали се още повече над същите обикновени кокошки, чиито огромни опашни пера само пречат, превиват се и затулят погледа на писателя, та той непрекъснато ... |
|
|
Ив води добър живот. Всяка сутрин става, получава целувка от красивия си съпруг и тръгва към гимназията, където двамата преподават. Всичко в нейното ежедневие изглежда тече като по вода. Само че просто така изглежда. Защото съпругът ѝ, когото всички желаят, е и съпруг, който упорито отказва да ѝ обърне внимание. Доходите им не стигат, а на всичкото отгоре най-проблемната ученичка в училището се е паднала точно в класа на Ив тази година. Нещо по-лошо - паднала се е и в класа на съпруга ѝ. Съвсем наскоро, 16-годишната Ади е станала причина един от най-добрите учители в гимназията да бъде принуден да ... |
|
|
Майстор на прозата, Александър Прокопиев умее да разказва истории, които увличат с интригата си, вълнуват с емоциите си и не на последно място - остават за дълго в мислите ти. Александър Прокопиев олицетворява постмодернистичното течение в литературата на Северна Македония. Издал е двайсетина книги, превеждан е на много езици. Името му е споменато в Енциклопедията на Сорбоната Les Lettres Europeanennes редом до имената на Орхан Памук, Херта Мюлер и Елфриде Йелинек. Артистичен директор е на Международния литературен фестивал PRO-ZA Balkan. ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Валерия Косати се поддава на внезапен импулс - купува лъскава черна тетрадка. Започва да води таен дневник, в който записва мислите и чувствата си, домашното ежедневие. При всяко отваряне, тя се потапя все по-дълбоко във вътрешния си живот, изследвайки го по-внимателно и разкривайки дълбока неудовлетвореност и безпокойство. Скоро Валерия разбира, че нейната индивидуалност е задушена от предаността и чувството ѝ за дълг към семейството. Тя осъзнава, ясно и безмилостно, екзистенциалното си състояние и лицемерния, потискащ конформизъм на света, в който живее. Докато търси собствения си глас и истинските си желания, ... |
|
|
Певците пеят песни за подвизите на царете, но умело забравят престъпленията им. Касапницата на войните се превръща във величав разказ за доблест и героизъм, а дворцовите интриги остават в сянката на славата. За цариците не пее никой. Тяхната роля остава в сянка, а делата им биват забравени. Освен когато царицата е толкова велика или извърши нещо така ужасно, че да заслужи безсмъртие в песен. Клитемнестра е такава. А това е нейната история. Родена като принцеса на Спарта и сестра на Елена, тя расте волна и независима. През двореца на баща ѝ минават множество прочути герои, но и някои чудовища. Като Агамемнон, когото ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
"Почитатели на Хубавата Елена, радвайте се! Книгата на Бетани Хюз Елена от Троя ви дава всичко, което някога сте искали да знаете за лицето, което пусна на вода хиляди кораби. Дълго, дълго време няма да има друга книга за Елена, защото госпожа Хюз блестящо и изчерпателно е обхванала (или трябва да кажа разкрила) темата от повече ъгли - романтични, исторически, археологични, митологични, психологични, отколкото дори Парис би могъл да мечтае." Стивън Пресфийлд, автор на бестселъри "Изключително изчерпателен разказ за една от най-загадъчните жени на всички времена; блестяща и завладяваща история." ... |
|
|
След трагичен инцидент, който преобръща живота ѝ, французойката Лена заминава за крайбрежието на Бенгалския залив. В Индия тя се надява да се съвземе, но нощем демоните от миналото не ѝ позволяват да мигне. Успокоението идва едва на разсъмване, когато Лена слиза на брега и влиза да плува в океана. При изгрев-слънце плажът е безлюден, само едно момиченце си играе с хвърчило. Една сутрин течението я отнася и Лена замалко да се удави. Спасена е по чудо, след като детето вика на помощ трениращата наблизо Червена бригада - група девойки, които практикуват самоотбрана и защитават жени от нападения. Лена иска да му ... |
|
|
"Моя най-скъпа Нел, ако четеш това писмо, значи аз вече съм си отишла... Ти си най-добрата ми приятелка и аз имам една последна молба към теб: разпръсни праха ми на стотици километри от дома, в безкрайно очарователния, единствен по рода си град на име Танзи Фолс. Знам, че си градско момиче, но просто ме изслушай. Загуби Ейдриън, а след това и мен... Знам, че сърцето те боли, Нел. И мисля, че имаш нужда от Танзи Фолс толкова, колкото и аз." Из книгата Въпреки тъжното начало, ако обичате уюта, смеха и романтичните истории, ще се влюбите в този разкошен, живописен и сгряващ сърцето роман за втория шанс и новото ... |
|
|
Това е историята на писател, изпаднал в творческа криза и решил да пише за първия човек, когото срещне на улицата. Попада на осемдесетгодишната Мадлен Трико, чийто живот ще опише, както и живота на семейството ѝ - семейство Мартен. Мадлен е имала любов с Ив, който обаче по мистериозни причини заминава за САЩ, а тя среща Рене, за когото се омъжва. Двамата имат две дъщери: Валери и Стефани, които не се разбират. Стефани живее в чужбина, Валери е омъжена за Патрик, от когото има две деца - Жереми, апатичен тийнейджър, и потайната Лола. И двамата претърпяват развитие. От някои намеци се разбира, че въпросният писател в ... |
