Удивително точният анализ на генезиса и развитието, както и на политическата, социалната и социалнопсихологическата природа на фашизма у Андрич го правят съвременник и дори предтеча на някои модерни политически мислители, философи и социални психолози. В представянето на масите като инертни, ирационални стихии творчеството на Андрич може да бъде съпоставено с известните работи на такива мислители като Ортега-и-Гасет и Елиас Канети, така както със символната сила на представянето на света ненасилието и абсурда "Прокълнатият двор" на Андрич стои редом с "Процесът" и "Замъкът" на Кафка и " ... |
|
Джеляледин Руми (1207 - 1273) е персийски поет, мъдрец и мистик, привърженик на суфизма, проповядващ смирение, аскетизъм и приближаване към Бога чрез съкровена любов. Основател е на ордена на въртящите се дервиши. За него човекът е микросвят, който по пътя на познанието се докосва до макросвета, а чрез музиката, танца и поезията напредва по пътя на любовта, божествена и земна. Основните му творби са поемата "Маснауи" ("Духовни стихове"), "Диванът на Шамс от Табриз" - сборник с мистични оди, "Рубаят" - четиристишия. Руми е сред най-великите поети на всички времена, а мавзолеят му, ... |
|
"...първият литературен шедьовър на XXI век!"Гардиън ... В „Лицето ти утре" Мариас ни въвежда в мрачния свят на шпионажа и политическия хайлайф. На микрониво трилогията проследява живота на интелектуалеца Жак Деса, вербуван за свръхсекретна група, част от британското разузнаване. На макрониво това е роман за идеологическите парадокси на 20 век - фашизма, Студената война, 11-ти септември... Към всичко това се добавят смразяващи кръвта разкази за ужасите на Испанската гражданска война и Втората световна война,психологически отклонения, посветени на любовта и нейната загуба, изящни писателски бележки върху ... |
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |