Сборникът с есета "Епохата на кожата" е произведение на световноизвестната хърватска писателка от български произход Дубравка Угрешич (р. 1949 г.), преведена на повече от 20 езика и удостоена с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата "Хайнрих Ман" и номинация за Международната награда "Ман Букър". От мумията на Ленин, през масовите убийства в Индонезия през 60-те години на XX век и разпадането на Югославия в края на столетието, до днешната мигрантска криза... Кожата - балсамирана, татуирана, носена като белег за социален статус, одирана, спасявана... ... |
|
|
Завладяващ разказ за любовта и магията на храната. Да си Пир-и Леззет е рядък талант. Само двама, може би трима се раждат с тази дарба на всеки няколко века. Носещият титлата е кулинарен гений - той владее ароматите и вкусовете и умее да ги използва, за да влияе на сърцата, умовете и здравето на онези, които опитват неговите творения. Именно един Пир-и Леззет е главният герой на този роман. Оцелял в едно от най-кървавите кланета в историята на двореца, той е още само дете, когато съдбата го среща с майстор, който разпознава дарбата му. Изобилстващ от чар и интриги, "Падишахът на подправките" е вкусно и ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |
|
|
Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични Измислици (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
"Тъй като дълго време българите в Германия са били добре образовани хора с гражданско съзнание, особено неприятен е новият детайл от няколко години насам: ако все пак биват забелязани, то почти без изключение е в качеството им на субект на наболели социални проблеми, като бедност, корупция, трафик на хора, просия и проституция – за които немските власти твърдят, че са безскрупулни организирани от мафиотски банди. При по-внимателно вглеждане това се оказва до голяма степен съзнателна политическа манипулация, за да се улесни евентуалното връщане на хора в страната на произход. Важно е обаче да се отбележи, че ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |
|
|
Вечната история за битката между доброто и злото оживява във вълнуващата адаптация на Никос Казандзакис. Тезей, синът на царя на Атина, е изпратен в Крит, за да бъде пренесен в жертва на Минотавъра. Никой не вярва, че ще оцелее. Но Тезей е герой. Момче, призвано да се превърне в мъж, който ще разтърси основите на света. Умело вплитайки мит и историческа действителност, Никос Казандзакис изгражда една мозайка от изящно слово, което ще пренесе читателя в Древна Елада. Време на прогрес, когато хората мечтаят да полетят, за да станат богоподобни. Време, когато светът се променя, когато морето бива завладяно от бързи галери, ... |
|
|
Норвежкият посланик е намерен мъртъв в публичен дом в Банкок и инспектор Хари Хуле е пратен от Осло, за да се включи в разследването. А и да помогне да се потуши скандалът. Хари бързо установява, че случаят има далеч по-дълбоки корени от едно случайно убийство. Там някъде се крие нещо повече, таящо се и дращещо повърхността. Или казано другояче - за всяка хлебарка, която се вижда в хотелската стая, има още стотици, пъплещи в стените. Хари поема сред нестихващата шумотевица на тайландската столица, изпълнена с барове с танцьорки, с храмове, пушални за опиум и капани за туристи, и събира парчетата от историята на една ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
