"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
|
"Български сонети. Избрано" е първата антология на българския сонет. Повече от 130-годишната му история е представена изключително изчерпателно - включени са 99 автори с над 360 стихотворения. Двутомникът съдържа както произведения на класиците Иван Вазов, Константин Величков, Пенчо Славейков, великолепни образци на символистите Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, така и стихове от началото на XXI век, някои от които се публикуват за първи път. Изданието е съпроводено с оригинални златни винетки и представлява истински шедьовър за ценителите не само на хубавата, но и на изящната книга. ... |
|
|
Николай Василиевич Гогол (1809 - 1852), украинско-руски писател и драматург, е най-известен с "Мъртви души" - според мнозина литературни историци първият модерен руски роман. Не по-малко забележителни обаче са кратките му творби, сред които "Вий" - страховит разказ за вещица, съживяваща се в черква, сред кошмарни същества от отвъдното, начело със самия Вий, старейшината на гномовете. ... |
|
|
"В течение на няколко поредни дни отломки от отстъпващата разгромена армия прекосяваха града. Това бе не войска, а разпасани пълчища. Мъжете бяха с дълги, мръсни бради и парцаливи униформи; пристъпваха вяло, без знамена, без бойна част. Всички изглеждаха съсипани, капнали, неспособни да мислят или вземат решения, крачеха само по навик и щом спираха, се строполяваха от умора. Повечето бяха мобилизирани мирни хорица, кротки рентиери, превиващи се под тежестта на пушката, и пъргави иначе новобранци, които лесно изпадат и в ужас, и във възторг, готови както за атака, така и за бягство; а сред тях се мяркаха неколцина ... |
|
|
Антологията Огненият дъжд представя на българския читател някои от най-добрите разкази на Лугонес. В тях писателят използва по-чист език, за да представи загадъчни явления, екзотични вярвания и малко известни исторически факти. Така сложните му метафизични и митопоетични възгледи намират още по-въздействащ и убедителен израз. "Цялата аржентинска литература след Лугонес е повлияна от него." Хорхе Луис Борхес Леополдо Лугонес (1874 - 1938) е една от ключовите фигури за обновяването на идеите, образността и езика в латиноамериканската поезия и проза. Лугонес е застъпник на класическите естетически ценности и ... |
|
|
"Лъвкрафт проправи пътя за всички нас... Най-добрият писател на хорър в Америка." Стивън Кинг ... Петнайсет непревеждани досега произведения на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт, които ще Ви отведат в най-страховитите кътчета на пространството и времето. Смеете ли да пристъпите в "Къщата", обитавана от чудовищно древно зло, да се озовете "В стените на Ерикс" или да се срещнете с "Дебнещият страх", заченал "Прокрадващата се смърт"? Ще дръзнете ли да се разходите по "Улицата", да надникнете в "Криптата", да се изправите срещу "Звяра ... |
|
|
Мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове. В една дъждовна нощ млад, емоционален писател среща Смъртта, а след това нейното фатално присъствие го преследва навсякъде. Един по един негови приятели - странници и самотници - падат под нейната безпощадна ръка. Никой не вярва, че сериен убиец броди из улиците. А дали самото градче не става жертва на бясно летящото модерно време? "Смъртта е занимание самотно" е една ... |
|
|
Третата книга на Харуки Мураками, с която се среща българският читател (след Норвежка гора и Спутник, моя любов ) е като поглед от прозорчето на самолета към плъзгащата се покрай нас писта. Ала изведнъж привидно спокойният разказ се издига рязко нагоре и читателят префучава над облаците, без вече да разбира накъде се носи самолетът и дали законите на летенето изобщо са валидни. Кафка на плажа е поредното повествование за избягалия от къщи пубер: ученикът Кафка Тамура, син на известен скулптор, изведнъж се мята на автобус от Токио за случайно избрания град Такамацу, напомняйки си непрекъснато с присъщата си ... |
|
|
Обещаващият млад психиатър Дик Дайвър се оженва за своя бивша пациентка - красивата и богата Никол. Елегантната двойка се установява на Ривиерата, огражда се с безгрижни и безделни приятели и се отдава на разточителни развлечения. Обект на завист за онези, които не са допуснати в тесния им кръг, Дик и Никол кръстосват между плажовете край Ница и Кан, модните зимни курорти и парижките салони. Постепенно обаче над привидното благополучие и сякаш неугасващото привличане помежду им започва да тегне сянката на компромисите. Разкъсван между грижите за психически нестабилната Никол и зараждащите се чувства към изгряващата ... |
|
|
Четвърто издание. ... Необикновена книга за обикновения живот на едно момче, което тръгва от дълбоката американска провинция и се издига до университетски преподавател. В романа не се случва нищо. По-точно, случва се цял един живот, белязан от тихо отчаяние и неизчерпаеми запаси от достойнство. Стилът на Уилямс е пределно изчистен, аскетичен, оголен до мускула, в него няма и една излишна дума и това създава някаква особена съпричастност със съдбата на главния герой - Стоунър би могъл да бъде всеки от нас. Джон Уилямс (1922 - 1994) издава Стоунър преди близо половин век. Преди няколко години романът е преоткрит и ... |
|
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
