"Ако ухото вижда истината, е око." Сентенцията на Мевляна Руми е мотото на този невероятен историко-фантастичен роман, който претворява борбата между човека и сатаната от момента на Сътворението. Сладкодумно и с чувство за хумор авторът ни пренася в средновековен Истанбул с различните му квартали, текета, кръчми, публични домове, кафенета с музика, базари; дервиши; благочестиви поклонници, музиканти, търговци, побойници, лентяи, просяци, молители, цигани и арменци. Книгата е плод на задълбочено изследване на османските източници в контекста на езиковото изразяване. Авторът е проучвал исторически книги, ... |
|
"Каква прекрасна книга! Очарователен, забавен, топъл и обогатяващ поглед към омарите на Мейн... Доставете си това удоволствие - няма да съжалявате." Кингстън Обзървър "Словесният портрет на Корсън сплита историята на науката с гледната точка на риболовеца от омароловното градче, като с единия крак е в лабораторията, с другия - на палубата, а с останалите осем - в загадъчните морски дълбини." Списание Бостън "Чувството за хумор на Корсън и умението му да придаде човещина на ракообразните си герои вдъхват живот и в най-езотеричните подробности за лова, убежищата, борбите и чифтосването на омарите ... |
|
Русия, 50-те години на XX век. Една млада жена избира пътя на актриса, защото само на сцената може бъде свободна - различна и независима - нещо, което в нейната родина е невъзможно. Саша живее в страна, където лъжата е държавна политика, всички внимават какво говорят и се пазят от съседите, а в малкото провинциално градче Иваново и в дома им всеки крие някаква тайна. Нейната е най-безобидната - иска да стане актриса. От малка тя се пита защо всички се преструват, защо не трябва да приказва много и да задава въпроси. Защо никой не иска да говори за баща ѝ и за изчезналия ѝ във Втората световна война вуйчо? ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |