"Взех със себе си четвъртинката водка Континенте и изкачих стълбите, като се опитвах да не вдигам шум. Постигнах го. Без да паля осветлението. Вече се намирам на покрива на сградата, хванал в едната си ръка бутилка пепси и една чаша. В другата стисках здраво моята водка Континенте. Застанах почти на ръба на покрива и седнах. Това не бе трудно, тъй като покривът не бе полегнат, а представляваше една голяма треска. Сипах водка до половината на чашата, а другата половина допълних с пепси. Зачаках. Нямах друг избор. Нея все още я нямаше. Исках да я спипам на местопрестъплението. Искам да кажа, че почти бях сигурен, че тя ... |
|
|
Книгата е продължение на "Легенда за велосипедистите". ... "Кой би дръзнал да реже и да ровичка из утробите? Дори онези, които колеха свине и биволи, трябваше да вършат работата си с вързани очи, с доста скрупили. Не без причина. По-добре е да не се дава възможност на никого да вижда кръв. Това създава или меланхолици, или убийци... Хайде, пиши, Гросман, жената е направена така: наоколо - тъничката обвивка на душата, която скрива грозотията и гнилотата; вътре - месо и кости. При мъжете пък е другояче. Душата е вътре, а наоколо - касапски инвентар." Из книгата По следите на Свещения Граал" е ... |
|
|
"Тази книга е уникална за нашата литературна география: свидетел съм как преди три-четири десетилетия авторът и сам измисляше, организираше и режисираше случките, които един ден щеше да опише. Описал ги е със същата лекота и артистичност, с която ги създаваше - винаги дружелюбен, леко ироничен, наблюдателен, интуитивен ловец на характери. Цветан Пешев беше един от столичната литературна бохема на ония години, чиито импровизации, телефонни закачки и шаржове подлагаха на изпит чувството за хумор на околната среда. А от очилата на Цецо хвърляше отблясъци едно смешно слънце, символ на ведрина и респект към живота." ... |
|
|
Журналистът Веселина Седларска изгражда калейдоскоп от портрети и истории, всяка от които илюстрира многоликия и понякога неподдаващ се на обяснения свят на българина. Написана с човеколюбие и с тънко чувства за хумор, книгата "България за начинаещи" отвежда читателя по криволичещите пътеки на българското минало и настояще, за да го запознае с множество странни, забавни, понякога тъжни, но винаги истински сюжети. Веселина Седларска е събрала истории и герои, с които се е сблъсквала в кариерата си на журналист. Тя разказва за селца, останали непроменени с десетилетия, навлиза в спецификите на журналистиката в ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр. ... Разказите от сборника "Изгубен в супермаркета" са емблематични за Светислав Басара като писател, а книгата въздейства не само с всеки от тях поотделно, но и с интертекстуалната връзка помежду им. В тях авторът разбулва по забавен начин вездесъщия абсурд на днешната действителност и ни кара да долавяме зад него мистерия, чиято метафизична природа е трудна за дешифриране. Той твори на границата на алегорията, метафората, смисъла, деконструкцията и конструирането на съвременния човек, вълнува се от търсенето на вечните истини, от въпроса за ... |
|
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
|
Романоид за мързеланковци. Ако се усмихнете поне веднъж, четейки тази книжка, това би била най-щедрата награда за нейния автор. Мерси! А ако нещо в тази книга, която държите, ви се стори не на място, молим ви, благородни дами и знатни господа, не бърчете недоволно очарователните си нослета и мъдрите си високи чела. Просто си спомнете, че според нашия стар приятел Платон, всичко в този материален свят е лошо копие на съвършения прототип, който съществува само в Света на идеите. Тоест, Съвършената книга съществува, но все още е само във вашите умни глави. И, ако не ви смързява, седнете пред монитора и я напишете... Аз ... |
|
|
„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
|
|
"Жанрът, в който пише (и в който е изключително добър) писателят Петър Марчев, бих нарекъл „гротесков историзъм“. Какво представлява този стил на повествуване? Това е фантасмагорична история на фона на реалната история, в която приключенията са толкова невероятни, че чак се приближават до истината. До историческата истина... И още – „Трактат за радостта“ е ярък представител на този очертаващ се като типично български жанр в световната литература, създаден с много жар, дарба и хъс за истински стойностно романово писане от автора Петър Марчев." Митко Новков "Как би изглеждал барон Мюнхаузен, ако не се бе ... |
