18. актуализирано издание към 1 май 2026 г. ... Поместен е Законът за движението по пътищата, в който е представена уредбата на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението, за правоспособност на водачите, правата и задълженията на участниците в движението и на контролните органи и принудителните мерки и наказанията, които се налагат за извършени нарушения, включително отнемането на контролни точки. Включено е и извлечение от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата в приложимата му част. В допълнение е поместено ... |
|
Професор Ханс Грос е световно известен австрийски учен и криминалист. Счита се за един от основоположниците на научната криминалистика и съдебната психология. Наричат го баща на криминалистическата наука. Ханс Грос е създател на първия в света музей на криминалистиката в Грац. Неговите научноизследователски трудове представляват една цялостна система от знания в теорията и практиката на престъплението като социално явление. Книгите му са преведени в много страни и служат като основна литература, както в учебните и научни институти, така и на специалистите от практиката. По своята стойност за практиката настоящият труд ... |
|
6. актуализирано издание към 1 май 2026 г. ... В изданието са поместени Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража и правилникът за прилагането му, с които се уреждат изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, правното положение на лишените от свобода и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, защитата срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение и отговорността за дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Поместена е и Наредба № 2 за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от ... |
|
Настоящият монографичен труд е мотивиран от необходимостта за цялостен наказателнопроцесуален преглед и извеждане на научни обобщения за същността и формите, в които се проявяват способите на доказване. Разработването на научнообоснован модел има за цел да осигури онзи научен ориентир, който да се използва при решаване на научни и практически въпроси, свързани с доказването и в частност за способите на доказване. Научните обобщения в тази насока биха били ценен източник при тълкуване и прилагане на правните норми, с което да се преодолеят някои спорни въпроси, натрупани с години в съдебната практика. Изследването може да ... |
|
Съгласно чл. 325 от НК, който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство. Но какво отличава хулиганството от всички други престъпни състави? Нима има престъпление по българския Наказателен кодекс, което да не нарушава грубо обществения ред и което да изразява явно уважение към обществото? Настоящото изследване представлява опит за всестранен анализ на темата за хулиганството и хулиганските подбуди в българското наказателно право. Книгата разглежда някои актуални въпроси като: Превърнало ли се е хулиганството по чл. 325 от НК в ... |
|
За първи път на монографично ниво се изучава, обсъжда и анализира съдържанието на разглеждания способ за доказване - разпитът на свидетел, провеждан в досъдебния стадий на наказателния процес. Като се стъпва върху основите на три отделни научни области - наказателния процес, криминалистиката и психологията. В монографията се разглеждат основните, наблюдавани в практиката, тактически проблеми, които възникват при реализиране на изучавания процесуален способ за събиране на гласни доказателства, обсъждат се поведенческите характеристики и особености на участниците в разпита през време на провеждането му и на тази основа се ... |
|
Настоящото издание е трета книга от поредицата "Българско юридическо наследство" на "Нов български университет". Целта на поредицата е да публикува трудове на видни български юристи, които са оказали влияние върху развитието на българската и световната наука за правото. Книгата представя историята на прокуратурата като институция, проследявайки нейното развитие от Античността до 20-ти век. Разгледани са особеностите на всички европейски прокуратури, както и на българската прокуратура, включително отношенията прокуратура / съд, прокуратура / изпълнителна власт, прокуратура / адвокатура и други. Голямо ... |
|
Прекратяването на наказателното производство не е нов правен институт в българското процесуално законодателство. Той има своето място както в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (отм.), така и в следващите процесуални закони - НПК от 1952 г. (отм.), НПК от 1974 г. (отм.) и действащия НПК (обн. ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г.). Прекратяването на наказателното производство се определя като общ наказателнопроцесуален институт, защото намира приложение във всички фази и стадии на процеса и е необходимо да бъдат направени някои уточнения: Първо, настоящото изследване е насочено единствено към прекратяване на ... |