Когато самоличността е просто маска, разкриването и може да бъде смъртоносно... Детектив Алекс Крос отново е в действие. Този път води широкомащабно международно разследване. Неизвестна терористична организация поставя непосилни искания. Срокът за изпълнението им изтича, а залогът е прекалено голям. Над четири от най-големите градове в света тегне смъртна заплаха. Срещу Крос са се обединили двама от най-смъртоносните му и умни врагове – Невестулката и Вълка. Те доказват, че могат да изпълнят заплахите си, като показно изпепеляват малко градче в пустинята на Невада. За да възпрепятства грандиозния им план, Крос трябва ... |
|
Сет Куин най-сетне се завръща у дома, в малката бяла къща със сини прозорци, лодка на кея, люлка на верандата и куче в двора. И макар всичко да изглежда по старому, в градчето има една съществена промяна на главната улица е отворил цветарски магазин. Собственичката Дру Бенкс е необикновена не само с красотата, но и с гордия си характер, който упорито отказва да приема помощ за бизнеса ѝ от заможните и градски приятели. Сет обаче е друг тип предизвикателство и съвсем скоро двамата не могат повече да отричат припламващите помежду им искри. Докато един ден миналото на младия мъж не го застига и тайната, крита от него ... |
|
Измамници и жертви. Ник Спенсър, чаровният директор на компанията за медицински проучвания Генстоун, се заема с разработването на ваксина срещу рака. Частният му самолет се разбива на път за Пуерто Рико. Трупът не е открит. Скоро след изчезването на Ник се разчува, че ваксината не е одобрена. Говори се също, че Спенсър е присвоил огромна сума, включително спестяванията на хора, рискували и последното си пени. Жената на Ник Спенсър също е забъркана в скандала. В хода на разследването възникват трудни въпроси: Жив ли е Спенсър! Къде се крие? Измамник ли е, или жертва? Защо многообещаващата ваксина е заклеймена?"Никой ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |