"Майкини са най-долните същества, които са се раждали някога. Не можем да ги понасяме." Вуйнини "Мен таз книга ни ма бърка". Шурето "Ох, много сте спрели. А аз вече съм на Софията. Цунки!" Културослав "Тази книга експлицира флуктуациите на съвременния творец между екзистенциалния кризис на маргиналията и екстремната дихотомия на ирелевантната пародоксия." Герасим Евлогиев - Чуди ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
В Мълчанието на цвета, сборник с новели, разкази и пътеписи, Нарине Абгарян ни приобщава с тънък хумор, прозорливост и великолепен език към житейски уроци и към най-важното си послание: каквото и да ни се случва, на каквито и изпитания да се натъкваме, има една велика сила, която ни носи избавление и ни вдъхва утеха: любовта. Нарине Абгарян, писателката, покорила сърцата на хиляди читатели у нас, отново ни кани в приказната си малка вселена, където има място за всички: и за влюбените, и за отчаяните, и за застигнатите от скръб, и за късметлиите, за да ни разкаже за поезията на живота, за изборите, с които пишем своята ... |
|
|
Защото всяка душа носи в себе си и душите на предците си. Неизпятата приказка на Велика Нямата продължава във втората книга от поредицата Нямата рече: Кръвта вода не става. Този път в село Устрем хора ще залюлеят лазарки, агнета ще се пекат за Гергьовден и млади момичета ще наричат на Еньовден. Магичните думи на песните отново ще огласят селото, а още една голяма любов ще се опита да поправи счупеното в миналото. Младият писател Крум се озовава в Устрем в търсене на вдъхновение. Там открива красотата на едно запазило традициите си село, което следва старите обичаи и посреща празниците в пъстрите одежди на своите деди. ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Съсипаха я тая държава! България в наши дни. След провала на всички марионетни партии, създадени от невидимите политически инженери, се е стигнало до тежка безизходица. Време е да бъде изваден последният коз. С помощта на модерните технологии един олигарх възкресява образа на Бай Тошо и го поставя начело на държавата. За да оправи всичко... Романът Бай Тошо е безмилостна сатира на абсурдните времена, в които живеем. Иво Сиромахов е български писател, сценарист, драматург и актьор. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, дипломира се в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. Работи като режисьор в ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
Смело ли е заглавието на тази книга? Със сигурност. А скандално ли е? Съвсем не. Съзнавайки дързостта си, Лиз Бурбо избира това изненадващо заглавие на своята автобиография, за да покаже чрез житейското и професионалното си развитие божественото, което носи в себе си. В тези редове тя се разкрива изцяло. Доверява се на интуицията си, оставя се да бъде водена от своя вътрешен Бог и поема големи рискове. Показва много аспекти от семейния и емоционалния си живот, от интимните и сексуалните си връзки, от следването и кариерата си, не забравя и финансовите си успехи и провали. А какво по-обогатяващо от това да опознаеш ... |
|
|
В книгата Умрях, за да живея! ще откриете невероятната история за едно изцеление, в което никой не вярва. След жестока автомобилна катастрофа през 2008 г. Роси е закарана в болница с прогноза, че ще живее само няколко часа. Дори искат органите за трансплантация. Но тя отказва да умре и да приеме последващите прогнози на лекарите, че ще е в инвалидна количка до края на живота си. Днес Росица Якобс е по-жива и по-здрава, от когато и да било. Прочетете нейната наистина невероятна история. Росица Якобс завършва Немската гимназия в София. През 1991 г. заминава за Виена, където завършва философия, холандска филология и ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Тя иска да се влюби за първи път. Той не иска да има нищо общо с любовта. Когато 19-годишната Фара Лин започва семестъра си в Шанхай, тя знае, че иска да се влюби за първи път. Но категорично не и в Блейк Райън. Защото бившата звезда на колежанския футбол с прекалено голямото си его и неустоимите си трапчинки, въплъщава всичко онова в един мъж, от което интроверт като Фара се плаши най-много. Но една случайна среща в библиотеката и последвалите часове над учебниците разкриват на момичето един Блейк, много по-различен от вечно засмения спортист. Между двамата се заражда непредвидено приятелство, което скоро прераства в ... |
