Пътуване между материалното и духовното. ... Традиционната форма на тайджичуан от школата Ян е една от най-трудните спортни дисциплини поради това, че тя се противопоставя на прочутия олимпийски девиз "По-високо, по-бързо, по-силно!"."По-ниско, по-бавно, по-слабо", тайджичуан е висш "чигун", върховно бойно изкуство, с начало, но без край, което ни придружава през целия ни живот. Просветеният майстор Ван Дзунюе (1733 - 1810) в неговата "Напевна формула за практиката на тринадесетте потенциални енергии", shi san shi xing gongge jue, е написал: "Изследвайте прецизно къде се намира ... |
|
|
"Не е сигурно от кога точно употребата на меча е била широко разпространена, но това, че е използван в древни времена, е доказан исторически факт. С развитието на меча е било необходимо да се потърсят и най-ефективните методи за неговото използване. Така умението и развитието на техниката е станало постоянна цел, което на свой ред е породило "мичи" (или пътя) на меча. Можем да кажем, че източниците на "кендо" са формирани далеч назад в древността. По-късно систематизираните и организирани форми и стилове на "кендо" и наследствените фамилии на майстори на това изкуство, известни като & ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Техниката на бойния стил в 1350 снимки и 86 графики. Основи на бойното изкуство е третата книга от поредицата за българското бойно изкуство Да Дао, написани от ренсей Стоян Цветкашки. В нея са описани методите за развитие на практикуващия от влизане в залата по бойни изкуства до момента на защитаване на черен колан (майсторска степен). Основи на бойното изкуство е фундаментален труд върху бойното изкуство Да До. Той има за цел да изгради и запази еднаквостта в системата, въпреки различията, които се получават при развитието и разпространението ѝ. Техниката, описана в ... |
|
|
Джудо или Пътят на Мекотата е идеална практика за физическо укрепване и надеждна система за самозащита, специално създадена на основата на традиционните японски бойни умения. Тази книга, чийто автор е самият създател на Кодокан джудо, е не само най-подробното, но и най-авторитетното от всички ръководства по това бойно изкуство, публикувани досега. Преди повече век Джигоро Кано се посветил на изучаването на изкуството на меча и ръкопашния бой, но не успял да открие някакъв основен принцип в преподаването им. Ето защо той се заел със създаването на ново бойно изкуство, в което да въплъти принципа за максималната ефикасност ... |
|
|
Инадзо Нитобе (1862–1933) е японски просветител и дипломат, получил отлично образование в САЩ и Германия и посветил живота си на изграждане на културни “мостове” между Япония и Запада. Именно от неговата книга (публикувана за първи път през 1900 г. във Филаделфия, преведена на всички световни езици и многократно преиздавана до днес) западният свят научава за първи път думата “бушидо” и се запознава с моралните ценности, които векове наред са определяли живота на японците. Известни са множество примери как тази неголяма книга, смятана за “енциклопедия на японския дух”, пробужда интереса на редица видни личности от Запада ... |
|
|
Днес името на Миямото Мусаши, майстора на меча, непознаващ поражението, е известно на всеки японец. Мусаши произхожда от стар самурайски род. Седемгодишен остава сирак и е приютен от чичо си - свещеник в будистки манастир. Там усвоява основите на кендо или Пътя на меча. Едва тринайсетгодишен, въоръжен само с тояга, той побеждава в първия си двубой с опитен майстор на меча. Скоро Мусаши напуска стените на манастира и тръгва по пътищата на Япония. Старо кимоно и два самурайски меча били цялото му имущество, но това не му попречило да се превърне в живата легенда на XVII век. Наблюдавайки движенията на барабанчика в ... |
