Джудо или Пътят на Мекотата е идеална практика за физическо укрепване и надеждна система за самозащита, специално създадена на основата на традиционните японски бойни умения. Тази книга, чийто автор е самият създател на Кодокан джудо, е не само най-подробното, но и най-авторитетното от всички ръководства по това бойно изкуство, публикувани досега.
Преди повече век Джигоро Кано се посветил на изучаването на изкуството на меча и ръкопашния бой, но не успял да открие някакъв основен принцип в преподаването им. Ето защо той се заел със създаването на ново бойно изкуство, в което да въплъти принципа за максималната ефикасност в използването на физическата и менталната енергия. Концепциите и техниките на джудо, преподавани днес в Кодокан, са същите, които техният създател е завещал на поколенията, събирайки ги в настоящия труд. Кодокан джудо обхваща един много широк спектър - от основните техники до договорените упражнения за мъже и жени - и подробно обяснява как техниките се комбинират в рандори (свободната практика) и ката (практиката на формите). В допълнение към описанието на някои традиционни методи за реанимация, книгата завършва с приложения, даващи информация за създателя на джудо и за Международния център по джудо Кодокан, както и с речник на използваните в джудо термини. Богато илюстрирана от първата до последната страница, Кодокан джудо ще помогне на изучаващите и преподаващите джудо по целия свят да открият принципите, техниките и духа на това популярно бойно изкуство.
Джигоро Кано, роден през 1860 г. в префектура Хього, създава Кодокан джудо през 1882 - една година, след като завършва Токийския имперски университет. Джудото е първото японско бойно изкуство спечелило широко международно признание и първото станало официален олимпийски спорт. Педагогическите нововъведения приписвани на Кано включват използването на бели и черни колани и въвеждането дановете, за да се покаже относителното старшинство сред спортуващите даден боен спорт. На Кано се приписват някой известни девизи като: "Максимум ефективност с минимално усилие" и "Споделено благоденствие и изгода".
През 1909 г. той става първият японски член на Международния олимпийски комитет. Джигоро Кано умира през 1938 г. на борда на кораба, с който се връща от срещата на МОК в Кайро.