"Другото Средновековие" излиза в годината, в която проф. Бояджиев чества своята 70-годишнина. Изданието включва лекции по културна антропология на Западноевропейското средновековие."Специализираният курс "Културна антропология на Западноевропейското средновековие" беше преподаван повече от две десетилетия като свободноизбираема дисциплина в специалност "Философия" на Софийския университет. Подобен курс намира оправданието си в убеждението, че философията е форма на животоразбирането, че тя израства от и се надгражда над онова, което бихме могли да наречем универсалии или интуиции на ... |
|
Наръчник за устойчива психика в периоди на промяна. Читателите на д-р Холис го познават като проникновен мислител с дълбоки и изкусни прозрения за вътрешното развитие на човека. В "Живот в зоната на преход" разширява обхвата на своето внимание, като разглежда връзката между вътрешните борби у човека и бързите промени в съвременната реалност. Книгата ще ви научи как да ползвате инструментите на дълбочинната психология, класическата литература, философията, сънищата и митовете, за да получите достъп до ресурсите, в които са намирали подкрепа нашите предци в най-тежките си моменти. Чрез тези подходи за ... |
|
Двама лекари в един и същ град поставят различни диагнози на едни и същи пациенти. Двама съдии в един и същ съд определят коренно различни присъди на хора, извършили еднакви престъпления. Различни интервюиращи в една и съща фирма вземат различни решения за сходни кандидати за работа. Реакцията при оплакване на клиенти зависи изцяло от това кой е вдигнал телефона. Сега си представете, че същите лекари, съдии, специалисти по човешки ресурси или служители по обслужване на клиенти вземат различни решения в зависимост от това дали е сутрин, или следобед, дали е понеделник, или сряда. Това са примери за смущения: достигане до ... |
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |