Одески разкази рисуват яркия, контрастен и уязвим свят на одеската еврейска общност в революционна Русия. В години, белязани от сътресения и жестокости, Исак Бабел смесва по неподражаем начин страшното и смешното. С експресивност и фина ирония той създава изключителен одески епос за търговци, разбойници, мечтатели и необикновени обикновени хора. Това са разкази за оцеляване, чест и надежда в свят, който се променя по-бързо, отколкото героите му са в състояние да разберат. ... |
|
|
Скъпи Пиер Паоло е сборник лични писма, интимен дневник и деликатно свидетелство на едно приятелство, разкриващо широк панорамен изглед към цяла епоха. Гениалният режисьор, поет, мислител и непримирим в антиконформистките си позиции интелектуалец Пиер Паоло Пазолини оживява в спомените и сънищата на своята близка приятелка Дача Мараини. Самотни разходки из дюните на морския бряг, неуморни пътешествия в една все още дива и трудно достъпна Африка, страстни дебати по обществено-политически теми, поезия и късчета живот, догадки за неразкритото и до днес убийство на големия творец се преплитат в едно общо безвремие на ... |
|
|
Стихове. ... Произведенията в книгата са подбрани от Румен Стоянов. Преводач по професия, той е съставител на настоящия сборник, в който са включени едни от най-ярките стихове на португалския поет Фернандо Песоа. "Настоящият сборник реших да го съставя, изхождайки единствено от първата ми среща с ибериеца. След нея четях къде какво негово докопам, че да потвърждавам началното мое изумление: как е възможно да се направи каквото той е направил? Онова творчество човешки постижимо ли е? Наподобявах шопа, дето, гледайки жирафата, рекъл "такова животно нема". Прав ли е бил нашенецът да отрича неотричимото, не ... |
|
|
Рицарски замък е типична символистична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света. Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света? ... |
|
|
Ерик Ондрейичка е роден на 1 май 1964 г. в Стария град на Братислава, където живее и работи и до днес. Завършил е Техническия университет в Братислава. Той пише поезия повече от три десетилетия. През 2004 г. е издаден първият сборник със негови стихове "Вътрешната страна на клепачите". Втората му книга "Танцът на вечерни снежинки" се появява през 2006 г., "Петте съвършенства и други стихотворения" (2008) е музикално-поетичен компактдиск, записан съвместно с музиканта Милош Железък. Следват стихосбирката за деца "Какво се крие в молива?" (2009), "Очи и рими - нощни песни от ... |
|
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
"Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят." Дилън Томас Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет- романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност. Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
