Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)

"Едно не е наполовина две. А
събрани две едно са: в този сбор
смърт няма,той величина не е; а
от всички изброими най е пò

от всеки безсърдечен ум невеж за
таз чудна истина – пази се ти
(целувката със скалпел ще разреже;
мечтата алчно ще обезмечти)

едно е химн на ангел и на демон:
две – подлата лъжа на всяка тленност.
Ще вехнете лъжци,назаем живи;
(родени смъртни) ние ще порастваме

и помним:любовта възсяда своята
година.
Губиш всичко, имаш цялост."

Е. Е. Къмингс

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Ти каза Има ли
О сладка спонтанна
Сграда гради любовта ми
Когато бог се откаже от моето тяло
Любима моя
Чуй ме
Да живеем внезапно без мисъл
Може невинаги да е същото, затова запомни:
Мъничко дърво
Кой знае дали луната
Пролетта е като ръка навярно
Мойта мила стара и прочие
Човечество обичам те
Въпреки всичко което
Аз винаги съм просяк
Там, където никога не съм пътувал, с радост отвъд
Ако имаше рай някакъв майка ми щеше (само за себе си) да има
Да пипна искам каза той
Смъртта (която беше изгубила) си облече вселената
Функцията на любовта е да твори непознатост
Тази мъничка булка & младоженец са
Някой живееше в хубав кой град
Омразата издува с безнадежност
Тези дечица пеят в камъка
Дано в сърцето ми вечно има място за малки
Ако не можеш да ядеш ще трябва да
Нагоре в тишината зелената
Жал към туй заето чудовище, злобовечеството
Платон му
Животът е по-истински отколкото разумът ще ни мами
Остави ги да тръгват
Едно не е наполовина две
Невежеството тъгъдъка в зная
В да е приятен климата:
Щом бог реши да съчини
Какво е политикът? Задник дето
Три богати сестри се заклели, че никога няма да се разделят
Сега всички пръсти на това дърво (мила) имат
Да умираш не е лошо)но Смъртта
Предимството главно да бъдеш жив
Благодаря Ти Боже за този най-изумителен
След мечтите се втурвай
Преди нула време
"Но защо ли"
Старостта лепи
ДоКопа го Нищо
Мин
Не(пчела)по
Дроздове двама стражи
Да умираме също
Когато някой смъртен (най-странен нека да е)
Сега полагам (с навсякъде наоколо)
Тишината
Сърцето ти нося със себе си (нося го)
Бъбрене е тъй що не е песен
У дома щом се върнеш и аз ще се върна вкъщи