Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ ... |
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
"На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова. В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една ... |
|
Англия е завинаги оплетена в здравата паяжина на неразделни исторически и родови връзки, оставили следи по фасадите, градините, крепостните стени, сред животните и по улиците на селца и градове и отвсякъде прозират лицата на великите жени, успели въпреки мъжете. В книгата ще разберете: как дъщерята на бедна вдовица се издига до втората най-богата жена след кралица Елизабет I и ще бъде далечна прабаба на бъдещия крал Уилям V; как английска пиратка е главорез и благородник, учтиво опростена от кралицата; как най-известният сорт банани в света е кръстен на британски благородник, който започва износа им от парника си ... |
|
Животът в царство България през 30-те и 40-те години на XX век."Иска ми се книгата да не се възприема като автобиография, въпреки че до голяма степен отразява мои наблюдения, преживявания и спомени за едно отминало време. Иска ми се да съм успяла да опиша живота на моето поколение през 60-те и 40-те години на 20-ти век, с неговите плюсове и минуси. Иска ми се, като връщам възрастния читател към спомените на неговото детство и юношество, той отново да преживее годините на безметежна младост. Иска ми се младият читател да усети чара на патриархалното семейство и да оцени прогреса на днешния ден, без да се отказва да ... |
|
"Градът, където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е? Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за ... |
|
Моментни снимки на мъгливия свят."Ако в предишната си книга Сянката на петнистия кон Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джером Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в книгата В кривото огледало на илюзиите авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отчайва демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от ... |
|
Едно откраднато дете! Една мрачна тайна от войната! Ще успее ли истината да ги освободи? В мрачните дни на Втората световна война в малко норвежко градче се раждат две сестри, плод на немислимата любов на младо местно момиче и висш нацистки офицер. Но войната ги разделя, сякаш завинаги. И двете не знаят кои са истинските им родителите и нито една от тях не подозира, че има сестра. След повече от двадесет години едно предсмъртно писмо ще промени всичко, ще разкрие погребаната военновременна тайна. Една майка, един баща, две сестри - ще успеят ли да преодолеят болката от миналото, разстоянията и строго охраняваните граници, ... |
|
Изданието съдържа две произведения - Бягство от Балканите 1943 и Димитров не си хаби куршумите 1948. ... Уникален поглед върху събитията в България преди и след 9 септември 1944 г. Майкъл Пъдев (1915 - 1989) е роден в София с името Михаил. Завършва Американския колеж, след което работи като репортер, парламентарен кореспондент и международен редактор за столични вестници и за Радио София. През 1939 г. става софийският кореспондент на лондонския Таймс. При навлизането на германските войски в България (1940) е арестуван. Следват месеци в концлагера Гонда вода и бягство от България; през Турция и Египет се установява в ... |
|
"Тази книга е продължение на първата част издадена през 2024. Накрая на пътеписите стана ясно, че скоро няма да ми се сбъдне мечтата да се заселя на Луната и да стана Луноходец. И така се завърнах към домашния, земен покой. Както неочаквано ми бе заръчано! Разбира се и в тези кратки истории главният герой е чужденецът от близо и далеч, с редовния душевен недоимък, който ни помага да мечтаем, да се учим на състрадание и добротворство! Не само защото Любовта покривала много грехове. А за несбъднатите мечти сигурно и за тях трябва да сме винаги, винаги благодарни! Най-малкото заради утехата, че с тях можем да ... |
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |