Годината е 1983. Офели, по прякор Фолет, расте в семейството на баща алкохолик и майка, бореща се да издържа семейството. Но една нощ всичко се променя. Бащата се прибира пиян, избухва скандал и майката напуска апартамента, последвана от съпруга си. И никога не се завръща. Тялото ѝ е намерено под един мост. Убийство или злополука? Фолет стаява яростта си и започва да подготвя отмъщението си. От този момент нататък тя има само една цел: да открие свидетелите, да сглоби парчетата от пъзела, които ще я отведат до истината. И търпеливо чака възмездие... Като дете от сиропиталище, непокорна ученичка и студентка, живееща ... |
|
|
Алесандро Барико е литературната звезда на Италия и е добре познат на българските читатели с романите си Коприна, City, Без кръв, Тази история. Той е нестандартен, непредсказуем и самобитен. Всяко негово произведение предизвиква хаос в оценките на критика и читатели и печели литературни награди. ... |
|
|
"За първи път излиза книга за Лили Иванова, която съдържа записаното в нейния личен дневник." Валерия Велева В последните 15 години звездното име на българската поп сцена е водила записки с нейни мисли за Бог, за България, за публиката - мисли, които издават дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в музиката и в отношенията между хората. Дневникът на Лили Иванова - това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, ... |
|
|
Квебек, Канада, 50 -те години на XX век: Отношенията между французи и англичани вървят като по ръба на бръснач - точно както при родителите на Маги Хюз. Англоговорящият баща на Маги има амбиции за дъщеря си, които не включват брак с бедното френско момче от съседната ферма. Но сърцето на Маги принадлежи на Габриел Финикс. Когато тя забременява на петнайсет години, родителите ѝ я принуждават да даде бебето си Елоди за осиновяване и да вкара живота си в релси. Елоди расте по сиропиталища - и без друго окаяно съществуване, което претърпява трагичен обрат. Заедно с хиляди други сираци тя е обявена за психично болна в ... |
|
|
Село по време на любов. В Северозапада всичко е възможно - да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов! Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село - поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада - очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав. Ала Бела е разумна, зряла ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
