Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
Книга трета от поредицата "Пътят към храма" на издателство "Нов човек". ... Третата книга "Пътят към храма" излиза три години след втората, за да ни насочи към по-тясно общение с Бога. Авторът ни въвежда в темата: Многолико и различно е усещането, чувството за Божията близост. То идва като ласка, като топлина, като покой, като тиха радост и внезапно бликнала любов към всички и към всичко и като нежна увереност и всеизпълваща благодарност. Разбира се, Бог докосва душите ни не само в храма. Това може да стане и когато се молим насаме вкъщи, когато слушаме музика, когато съзерцаваме природата, ... |
|
Първа книга от поредицата "Пътят към храма" на издателство "Нов човек". ... Книгата включва избрани проповеди и беседи, повечето от които са излъчвани по радио "Свободна Европа" или са изнесени в храма "Св. Троица" в София, където авторът служи. Предлаганите проповеди постигат така необходимия за съвременниците ни мост между Божието Слово и всекидневния живот. Същевременно те дават изобилна информация за православния храм и богослужение, както и знание за основните християнски празници. Авторът Александър Лашков е роден през 1943г. в гр. Монтана. Завършва "Духовната ... |