"Елин Пелин и неговото дело са живи. Те ще живеят и след нас и за нашите потомци. Накъдето и да се обърнем, ние ще се уверим в тяхната актуалност, жилавост и жизненост. Едно писателско дело става окончателно съставна част от културата на народа само в процеса на неговата непрекъсната интерпретация, критическо осмисляне, тълкуване и разбиране. Нашата критика и литературознание ще продължат да обясняват смисъла на културното дело на Елин Пелени, те са в дълг пред него." Тончо Жечев ... |
|
|
101 притчи за истински ценното в живота. ... Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил. Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие ... |
|
|
"Коя съм аз в действителност?" - питаше се тя и гледаше забравената от него чанта със скъсана дръжка. "Коя съм аз?" - Родена сред руините на следвоенния Чанаккале, сега в Лондон с английски паспорт. Една самотница, един сирак, без семейство и Родина. Едно турско момиче, отгледано от англичани, според английските закони, свирещо на цигулка, пиещо чай в пет часа... Знаещо наизуст поемите на Омир... Познаващо Вивалди по-добре от собствения си дядо... Обичащо музиката, каквато и да е тя... влюбено в звездите и техните красиви имена... После Аушвиц, глад, жажда, издевателства, мъки... Сега Лондон... Само ... |
|
|
"Художник, от когото не може да отбегне нито едно движение в родния пейзаж, Елин Пелин едновременно с това е и вълшебник на словото, който ни позволява да съзрем всяка жива светлина и да разберем всеки интимен звук на природата. И което е особено важно - природата у Елин Пелин е част от нашата жизненост, мъдрост и духовно здраве. Ето защо тя е, която у Елин Пелин най-често дава означенията за нашата красота, знание и сила. Това обсебване на природата у Елин Пелин като източник на жизненост и сила за човека е най-съществената черта в отношението на този голям наш художник към родната земя."Петър Пондев ... |
|
|
Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю. „Мисълта е това, което отваря път – пътя, който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх. Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
|
Джеляледин Руми (1207 - 1273) е персийски поет, мъдрец и мистик, привърженик на суфизма, проповядващ смирение, аскетизъм и приближаване към Бога чрез съкровена любов. Основател е на ордена на въртящите се дервиши. За него човекът е микросвят, който по пътя на познанието се докосва до макросвета, а чрез музиката, танца и поезията напредва по пътя на любовта, божествена и земна. Основните му творби са поемата "Маснауи" ("Духовни стихове"), "Диванът на Шамс от Табриз" - сборник с мистични оди, "Рубаят" - четиристишия. Руми е сред най-великите поети на всички времена, а мавзолеят му, ... |
|
|
Омар Хайям е учен енциклопедист астроном, математик, философ, метафизик, лекар. За своето време е един от най-бележитите умове на Персия. Рубайят е книга за всемирната скръб на човека, за мъдростта на виното и на любовта, за бунта на духа и за опиянението от живота и радостта."Сърцето си с една надежда превържи. С приятел верен ти живота си свържи. Сто глинени глави сърце едно не струват. Сърце търси - сред този свят, гъмжащ с лъжи." Омар Хайям Книгата е част от поредицата Ars Poetica на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, а сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му - Стела, го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол. В края на една луда нощ в Тихуана той попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо успява да се отърве жив със задигнатия от нападателите му ван. Усложненията настъпват, когато в чуждия автомобил Зак намира чувал прясна марихуана. С тревата в багажника и купен на старо филмов Никон, той поема към Източния бряг. Това пътешествие - колкото напред в пространството, толкова и ... |
|
|
Романът грабва на мига.. история, която увлича и разтърсва! ... Всичко започва с една обикновена улична сергия в беден квартал. Най-ранният спомен на знаменития Чарли Тръмпър са възгласите, с които дядо му хвали стоката си. Когато старецът умира, Чарли поема по неговите стъпки и упорито мечтае да притежава магазин, където да се продава всичко: "Най-голямата сергия на света". Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър ... |
|
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен?!!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
"И наистина, ако подирим главното качество на Шекспировото изкуство, така както то се е появило в сонетите, това качество ще се окаже именно правдивостта му, близостта му до природата и живота. Колко живот диша в тези сонети, колко пластично нарисувани пейзажи - сякаш се вглеждаш в подробностите от фона на италиански ренесансов портрет!" Валери Петров ... |
