Цветя на злото излиза в елегантно библиотечно оформление, дело на Иво Рафаилов. Поредицата включва най-доброто от световното поетическо наследство и е обърната към по-широка читателска аудитория. Целта е да постигне трудно осъществимия баланс между висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане достъпна за ученици, студенти и ценители на поезията. Шарл Бодлер (1821 - 1867) e френски поет, художествен критик и преводач. Данте на една пропаднала епоха по думите на Барбе д'Орвили, обърнат към класицизма, подхранван от романтизма, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на ... |
|
Дванадесет разказа и новели по истински случаи за достойнството на българина. Изберете тази книга ако желаете: да разберете, че времето, в което живеем, едва ли е най-трудното; да научите за изпитанията, през които предците ни са преминали през годините на османското владичество, борбата за църковна независимост, войните за обединение и строителството на съвременна България; да узнаете, че идеализмът, безкористното, истинско родолюбие, достойнството и храбростта на българите не са измислени, не са мит. Всъщност нищо в тази книга не е измислено, а само осмислено от едни впечатлителни, добронамерени и честни очи; ... |
|
Мики Гибсън води съвсем обикновен живот - грижи се за децата си и работи за голяма фирма, която разследва данъчни и кредитни измами. Неочаквано обаждане от офиса я изпраща в дома на търговец на оръжие, избягал с парите на техен клиент. В запустялото имение тя попада на тайно помещение и трупа на неизвестен мъж. Като бивш полицай, Мики Гибсън веднага разбира, че нищо не е такова, каквото изглежда. Търговецът на оръжие не съществува и никой не се е обаждал във фирмата. Мики е станала жертва на измама и изведнъж се оказва заподозряна в убийство. Разследването е поето от полицията, а убитият е Хари Ленгхорн, бивш мафиот, ... |
|
Книгата съдържа поезия, художествено-автобиографична и историческа проза."Един от видните дейци на нашето Възраждане и изобщо на нашия политически и обществен живот е П. Р. Славейков. Неговата дейност обгръща един твърде дълъг период от време, от 40 -те години до последното десетилетие на XIX век. Грижил се е за народното духовно пробуждане, за народната просвета, поставил си е за цел да подготви народа за обществени и политически борби, да пробуди у него съзнанието за обществен и отечествен дълг, да му разясни неговите граждански и патриотически идеали. В същото време той е обогатявал нашата литература с редица ... |
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете.... Все ще дишам Аз... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът... Нима?... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
В последния си, шести поред роман, с присъщия си богат език и усет за интрига в сюжета, Солмаз Камуран ни повежда в едно мистично пътуване през времето - на границата на измислицата и реалността - от Москва на 2010 година, през Будапеща и градовете на Централна Европа, към Истанбул - града, "през който тече море", назад във времето чак до далечния 18 век. Чрез разказа за живота на един млад унгарец, когото войната откъсва от родната страна и захвърля в чужди земи, авторката ни кара да се замислим за пътуването, което извършва всеки от нас, и за смисъла, с който го изпълваме... "По времето, когато бях ... |
|
"Човешката глупост и лекомислие не са от вчера. Но в Елин Пелиновия смях няма никакви резки ноти, сарказъм и злъч, нищо осъждащо. В неговите приказки глупостта, суетата и лекомислието не водят до трагични последствия. Неговите глупави баби и дядовци са толкова нашенски, родни, сякаш са част от самите нас, от нашето собствено минало, че на него не му дава сърце да ги съди. Те са неотменна съставна част на народния бит и му придават своеобразна прелест и колорит. Те са наказани от глупостта си, но най-често това са поносими неприятности."Кръстьо Куюмджиев ... |
|
"...Един мъж лежеше по очи и не сваляше поглед от лазура на морето. Мислите му пътуваха между Флорида и беломорския бряг. Мисли, мисли, мисли... В далечния край на плажа една жена лежеше по гръб. Очите й бяха затворени. И тя мислеше. За това, което бе загубила, и за другото, което спечели тук. Едно малко момиченце тичаше по плажа. - Минта! Минта! Ела тук! - извика жената. Мъжът се сепна. Всичко в него се пробуди. Приближи към жената и момиченцето. - Минта ли се казва дъщеричката ви? -Да. Минта! - Какво значи Минта? - Плуваща костенурка... Морска костенурка... На един от старите африкански езици значи това. Мъжът се ... |
|
"Да говоря за Шекспир и за това какви богатства е внесъл този син на ръкавичар в човекознанието и какво съкровище от поезия е разсипал за нас, не му е мястото тук, макар че казано в негов стил ний знаем: всеки влюбен е винаги готов безкрайно да говори за своята любов... Но лекият тон настрана, за мен многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети наистина беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и в частност на театъра ни." Валери Петров ... |
|
"Елин Пелин и неговото дело са живи. Те ще живеят и след нас и за нашите потомци. Накъдето и да се обърнем, ние ще се уверим в тяхната актуалност, жилавост и жизненост. Едно писателско дело става окончателно съставна част от културата на народа само в процеса на неговата непрекъсната интерпретация, критическо осмисляне, тълкуване и разбиране. Нашата критика и литературознание ще продължат да обясняват смисъла на културното дело на Елин Пелени, те са в дълг пред него." Тончо Жечев ... |
|
101 притчи за истински ценното в живота. ... Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил. Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие ... |
|
"Коя съм аз в действителност?" - питаше се тя и гледаше забравената от него чанта със скъсана дръжка. "Коя съм аз?" - Родена сред руините на следвоенния Чанаккале, сега в Лондон с английски паспорт. Една самотница, един сирак, без семейство и Родина. Едно турско момиче, отгледано от англичани, според английските закони, свирещо на цигулка, пиещо чай в пет часа... Знаещо наизуст поемите на Омир... Познаващо Вивалди по-добре от собствения си дядо... Обичащо музиката, каквато и да е тя... влюбено в звездите и техните красиви имена... После Аушвиц, глад, жажда, издевателства, мъки... Сега Лондон... Само ... |