Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. "Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин - свобода. "Аз и Бог" е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх. Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси." ... |
|
|
В Затрупана София Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават - улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове - от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели. Затрупана София е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара София, нейните сгради, ... |
|
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
|
"Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, ... |
|
|
Наричат Родопите "планината с душа" и "планината на силните". "Алтъна" също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии - християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота. Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността - богатството, на сътворението - ... |
|
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
|
Съставител на книгата: проф. Елка Константинова. ... Изданието съдържа: предговор от проф. Елка Константинова; критически студии и биографични справки за авторите и тяхното творчество; из българската критика за П. К. Яворов, Т. Траянов, Д. Дебелянов, Ем. Попдимитров, Н. Лилиев и Хр. Ясенов. ... |
|
|
"Български сонети. Избрано" е първата антология на българския сонет. Повече от 130-годишната му история е представена изключително изчерпателно - включени са 99 автори с над 360 стихотворения. Двутомникът съдържа както произведения на класиците Иван Вазов, Константин Величков, Пенчо Славейков, великолепни образци на символистите Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, така и стихове от началото на XXI век, някои от които се публикуват за първи път. Изданието е съпроводено с оригинални златни винетки и представлява истински шедьовър за ценителите не само на хубавата, но и на изящната книга. ... |
|
|
"Не съществува такова нещо като нравствена или безнравствена книга. Книгите са добре или зле написани. Това е всичко." Оскар Уайлд "Вашият роман е от малкото, които ме вълнуват. Неговата буреносност е съградена от същностно мечтание, той е затрогващ чрез невъобразима интелектуална изтънченост и човечен чрез упадъчната атмосфера на красотата - това е чудо и връх в писателското майсторство." Стефан Маларме в писмо до Оскар Уайлд "Оскар Уайлд е голям мислител на опасни мисли." Уолтър Алън ... |
|
|
"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада." Албер Камю "Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. "Чумата" е мощен поглед към човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със ... |
