Това издание е несистематидиран подбор на предпочитаните стихове от роднините на Александър Вутимски. Книжката представлява жест - жест на поклон, на уважение и обич. ... |
|
|
"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Трудно е с няколко думи да се определи мястото и значението на Кирил Христов в историята на националната ни култура. Неговият път е непрекъснати зигзаги на обществено поведение, на идейни лутания, блъскане от едни противоречия в други. От краен шовинизъм до национален нихилизъм, от идеализма на социалистическите увлечения до пълно отричане на социалните и обществени идеали, от расизма и фройдизма до антифашизма, от възторжени химни на славянството до преклонение пред милитаризма и прусащината на кайзерова Германия. Списъкът на неговите идейни противоречия ... |
|
|
Вазов, Славейков, Ран Босилек, Чинтулов, Михайловски, Ботев, Каравелов, Вапцаров, Дебелянов и др. ... Сборникът със стихотворения "Аз съм българче" съдържа емблематични стихотворения на патриотична тематика, писани от някои от най-големите имена в българската литература. Много от тях са включени в учебната програма на българските училища. Те учат малкия читател на родолюбие, запознават го със знакови фигури от българската литература и му отварят вратата към богата палитра от исторически и фолклорни образи, с които всеки българин трябва да е откърмен. Поредицата "Българска класика" среща ... |
|
|
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", "Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако ... |
|
|
Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
|
"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
|
В книгата "Бохемските кафенета на соца" журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за ролята на "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Феята" и "Бразилия" като артистични средища в София. Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Ценното е, че тя дава думата на самите творци - Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
