Бляскавият свят на Елизабет се срива, когато приятелят ѝ я изоставя дванайсет дни преди Коледа, слагайки край на седемгодишната им връзка. Загърбила своите мечти заради него, сега тя не знае какво да прави с живота си. Решава да се завърне в родното си градче Мейсънс Ридж, за да прекара празниците в семейната ферма. Още с пристигането си Елизабет се запознава с привлекателния, но загадъчен Пол, който е в градчето по работа. Сините му очи и топла усмивка поставят на изпитание решимостта ѝ да разбере коя е всъщност и какво иска от живота без мъж до себе си. Елизабет осъзнава, че мястото и хората не са се ... |
|
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Роман. ... "Хомо фабер" (1957 г.) е култов и неостаряващ роман на Макс Фриш. Основна тема в него е митът за "модерния човек". Инженер Валтер Фабер е технократ, "homo faber" (произвеждащ човек), който се стреми да подчини живота и съзнанието си на принципите на електронноизчислителната машина, която "превъзхожда всеки човешки мозък, понеже не преживява нищо, не познава нито страха, нито надеждата, които да ѝ попречат..." Но ето че "електронното съзнание" на Валтер Фабер не съумява "да изчисли" неговото бъдеще, защото вложените в машината на разума му данни ... |
|
|
Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас. В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек. Нарине Абгарян е млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме. ... |
|
|
"Решителна, по-грапава, по-сурова - поезията на Нинко Кирилов прави разходка из сетивния свят и става негов безмълвен воайор през сюрреалистична призма. Подарява свобода на емоциите, без да им връчва руля. Не дава обяснения, но и не дължи такива." Мария Куманова "Един дебют за края. За краищата на живота, за суровите дни, от които трябва да бъдеш по-суров, за да оцелееш. Книгата на Нинко Кирилов води от ада през ада към ада. Където гори единствената възможност за любов. Осакатена до истина." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
Малка книга за паметта. Не се забравя Казват, че е като каране на колело - едната дума пред другата. Пазиш баланс и ускоряваш, но само толкова, колкото да спреш навреме. Накрая усещаш сладка умора и болка тук-таме - напомняне, че си жив и че има още какво да те боли. Златина Димитрова Златина Димитрова е родена през 1989 г. в Стара Загора. Завършва медии и журналистика в УНСС, а по-късно - литература, кино и визуална култура в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като журналист. Награждавана е на литературните конкурси "Боян Пенев" и "Веселин Ханчев". Нейни стихове са публикувани в " ... |
|
|
Танцът на марионетките. Трагикомична история на журналистка, останала без работа, която започва да пише статии и интервюта за еротично списание. Историята се развива в наши дни в Германия, но прескача до 1960 и 1977 година в комунистическа Германия и Чехословакия, минава през Аруба, Венецуела, Мюнхен, Дрезден, Швейцария, Румъния и Париж. Блубел се среща с крайно интересни хора от индустрията и извън нея. Интервютата са автентични, а образите на някои от персонажите в книгата имат своите простотии в реалния живот, без да са фокус в историята. Събитията в личния живот на Блубел я изправят пред най-неразрешимата дилема в ... |
|
|
Разгърнат в ранните следвоенни години, този мощен роман, обхващащ проблемите на една нация в социална и морална криза, изследва разрушителните последици от войната и прехода от феодална Япония към едно индустриално общество. Въпреки че Осаму Дазай се самоубива през 1948 година, влиянието на този роман, често считан за негов шедьовър, е толкова силно, че терминът хора на залязващото слънце (тоест отмиращата аристокрация) се превръща в неразделна част от японския език. Героите в Залязващото слънце са жертви на преходен за морала период. Героинята на Дазай, Казуко, младата аристократка със силна воля, която умишлено ... |
|
|
Дисквалифициран като човек е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, "приятелите" му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат. А те са били толкова много. Както самият той казва, "надушват самотата в теб и се залепват". Но дори когато не ги е ... |
|
|
Докато музика изпълва града, един сериен убиец дебне. Добре дошли в Ню Орлиънс през 1919 -а: зората на джаза, където ври и кипи екзотичен микс от традиции и колоритни култури, опасни мафиоти изникват из цветния уличен пейзаж, а в сенките се спотайва мрачен сериен убиец. Бруталните престъпления на Секирата парализират Празнуващия град от страх. Но никой не очаква писмото, което един майски ден пристига в местния вестник. Написано от името на престъпника, в него се заявява, че той ще се завърне, за да отнеме живота на още жертви, ала ще пощади всеки, в чийто дом тази нощ звучи джаз. Вдъхновен от действителна история, ... |
