В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава на живо тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им ... |
|
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
|
Разказите в сборника "Мъжът, който уби Ролан Барт" са обединени от темата за убийството. Политическо убийство, нещастен случай, непредумишлено и предумишлено убийство, серийно, поръчково убийство, самоубийство, убийство в състояние на афект, смърт от свръхдоза или СПИН. Разнолики са и жертвите, които са известни публични фигури от близкото минало - американски президент, британска принцеса (лейди Ди, чието име на английски се произнася "Дай" като глагола to die - "умирам"), моден дизайнер и филмов режисьор, поет и писател, руска журналистика и немалко автори на литературни произведения, Всеки ... |
|
|
"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков. А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, чието ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
|
"Разказът на един музиковед" е мемоарно-автобиографична книга за един живот, разказан фрагментно. Розмари Стателова (родена във Варна през 1941 г.) израства в поликултурна семейна среда, което има важна роля в по-нататъшното ѝ развитие. Акцентът върху музиката в тази среда - майката свири на пиано, бащата на цигулка - я насочва от малка към музикалното поприще. Завършва средно и висше музикално образование и с подкрепата на съпруга си, музиковеда и композитора Слав Кожухаров, се посвещава на осмислянето на явленията в музиката и музикалната култура. Представен е пътят, който изминава от ранните опити ... |
|
|
В този сборник, носещ името на една от най-знаковите повести на Франц Кафка, са събрани 11 произведения, всяко различно, но всяко представляващо особена притча, потапяща читателя в абсурдното, необяснимото, не поддаващото се на логическо осмисляне - онова, което се крие под повърхността на човешкото съзнание, но носи в себе си скрит смисъл. За Франц Кафка творчеството е "форма на молитва", метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Често определят чешкия писател като "поет на отчуждението". ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
"Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър." Лорънс Дърел ... |
|
|
Антология. ... Предстои ви третото спускане в света на неочакваното. Изненадите, които ви очакват тук, отново идват изпод перото на съвременни автори и класици. Вие отново ще се опитвате да отгатнете финала и отново няма да успявате, а на тези от вас, които все пак сполучат, поднасяме извинение от името на майсторите на жанра. Какво се случва, когато: Двама съпрузи се ненавиждат и отидат на планина? Една принцеса бъде нападната от планински лъв? Едно момиче от хайлайфа срещне обикновено момче? Трима пратеници бързат с противоречиви заповеди за една смъртна присъда? Останеш сам в музей с восъчни фигури? Какво ... |
|
|
Разказите в тази книга със сигурност ще оставят следа в паметта ви. Всички те ще ви трогнат, развълнуват или разтърсят, защото се докосват до онова, което ни прави човешки същества: любовта, изкуплението, мечтите, предаността, честта, изкуството и смисъла на човешкия живот. В сборника са представени 25 класически и съвременни автори от цял свят, като трима от тях са нобелови лауреати за литература: Анатол Франс, Рабиндранат Тагор и Иван Бунин. Тук ще намерите и разкази на едни от най-обичаните писатели по света: Оскар Уайлд, Саки, Ханс К. Андерсен, Джером К. Джером и О. Хенри."Никога не можете да убиете изкуството ... |
|
|
Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги. Отделните цикли в книгата – "За природата и децата на Одисей", "Риби и философи", "Другите", "Целуване на ябълката" и "Прекосяване на границата" – сякаш не смогват да поберат блуждаенето на образите и вечните превръщания, които повествователният слог задава. Не случайно Красимира Зафирова е лауреат на множество поетически награди, сред които ... |
