Разговор в писма с Георги Господинов."Като се замисля за извървения път, изпитвам радост, че опазих чиста поезията си през тоталитарния ни хал, че направих живота си смислен и го накарах да се усмихва." Иван Теофилов "Това не е обичайната анкета или интервю, а разговор, припомняне, споделяне... Това е един разговор в писма, един епистоларен роман. Започваме в самия край на януари 2021 г. и слагаме точката в късната и тревожна есен на 2022. Започнахме в пандемия и свършваме във война и в един още по-луд свят. Смесихме времена, построихме си къща от минало, събудихме заедно гласове и хора... Пазя си ... |
|
|
Съставител: Яна Букова. ... Настоящата книга събира избрани произведения на автора. Биньо Иванов (1939 - 1998) е български поет, автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания. Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Има редица стихосбирки, сред които Природи и Часът на участта."Трайните неща от поетическото наследство на един голям български поет на XX век, стихотворенията без дата, стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник ... |
|
|
Почти четвърт век след реализацията на първия си сборник стихове Васил Славов се "завръща" в литературния живот на страната. През 2016 г. книгата му "Звяр" е отличена със съпътстваща награда в националния конкурс за поезия "Христо Фотев", а следващата стихосбирка на автора, "Следверие", е номинирана в същия конкурс през 2018 г. Стихове, включени в двата сборника, са отличени с награди в конкурса за поезия "Биньо Иванов". През 2018 г. сборникът "Следверие" печели националната награда за поезия "Дамян Дамянов"."Озовал се далече от литературното ... |
|
|
В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава на живо тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им ... |
|
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
|
Разказите в сборника "Мъжът, който уби Ролан Барт" са обединени от темата за убийството. Политическо убийство, нещастен случай, непредумишлено и предумишлено убийство, серийно, поръчково убийство, самоубийство, убийство в състояние на афект, смърт от свръхдоза или СПИН. Разнолики са и жертвите, които са известни публични фигури от близкото минало - американски президент, британска принцеса (лейди Ди, чието име на английски се произнася "Дай" като глагола to die - "умирам"), моден дизайнер и филмов режисьор, поет и писател, руска журналистика и немалко автори на литературни произведения, Всеки ... |
|
|
"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков. А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, чието ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
|
"Разказът на един музиковед" е мемоарно-автобиографична книга за един живот, разказан фрагментно. Розмари Стателова (родена във Варна през 1941 г.) израства в поликултурна семейна среда, което има важна роля в по-нататъшното ѝ развитие. Акцентът върху музиката в тази среда - майката свири на пиано, бащата на цигулка - я насочва от малка към музикалното поприще. Завършва средно и висше музикално образование и с подкрепата на съпруга си, музиковеда и композитора Слав Кожухаров, се посвещава на осмислянето на явленията в музиката и музикалната култура. Представен е пътят, който изминава от ранните опити ... |
|
|
В този сборник, носещ името на една от най-знаковите повести на Франц Кафка, са събрани 11 произведения, всяко различно, но всяко представляващо особена притча, потапяща читателя в абсурдното, необяснимото, не поддаващото се на логическо осмисляне - онова, което се крие под повърхността на човешкото съзнание, но носи в себе си скрит смисъл. За Франц Кафка творчеството е "форма на молитва", метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Често определят чешкия писател като "поет на отчуждението". ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
"Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър." Лорънс Дърел ... |
