"Строшено огледало" е книга с чудесна споменна проза. Поетът Деньо Денев я оприличава, веднъж, на "ранни мемоари" и втори път на "ненаписани стихотворения". Аз съм съгласен с това. Нещо повече. По чистотата на помисъла и ювелирното изпипване на детайлите, по своята изповедност, топла човечност и психологическа оцветеност на преживяванията и настроенията "Строшено огледало" се родее с "Някога" (1924) на Дора Габе (забелязана от Владимир Василев), а също така със скрепените в проза "ненаписани стихотворения" на Иван Давидков. Който иска да усети по-добре и по- ... |
|
|
Продължението на Боже, защо Господ лъже? и Аллах, милост нямаш ли?. ... Любиш ли, ти Бог си е третата рожба на известния режисьор след Боже, защо Господ лъже? и Аллах, милост нямаш ли?. Книгите не са теологични. В романите са описани различни и много красиви севди. Показани са красотата и разнообразието на българските народни обичаи. Сред героите има попове, монаси, дервиши, богомили, нестинари. "Най-сигурното нещо в живота е, че ще умрем. Иска ни се да спрем времето. Един начин има - Любовта. Прави ни безсмъртни във всеки миг, в който кара времето да изчезне, докато потъваме в нечий поглед, докато съзерцаваме ... |
|
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от XXI век." Пламен Дойнов ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
|
Почти четвърт век след реализацията на първия си сборник стихове Васил Славов се "завръща" в литературния живот на страната. През 2016 г. книгата му "Звяр" е отличена със съпътстваща награда в националния конкурс за поезия "Христо Фотев", а следващата стихосбирка на автора, "Следверие", е номинирана в същия конкурс през 2018 г. Стихове, включени в двата сборника, са отличени с награди в конкурса за поезия "Биньо Иванов". През 2018 г. сборникът "Следверие" печели националната награда за поезия "Дамян Дамянов"."Озовал се далече от литературното ... |
|
|
Двете произведения събрани в това издание - "Яма" на Александър Куприн и "Отец Сергий" на Лев Толстой предизвикват силни и противоречиви чувства и несъмнено продължават да са актуални и днес. Съществуването на публични домове в Русия в началото на XX век е съвсем обичайно явление, както е обичайно и разпалването на сериозни страсти около обитателките им. Героините на Александър Куприн, красивите проститутки Жени, Паша и Люба, са в центъра на тези страсти, а една от тях замисля ужасно отмъщение за целия мъжки род. Повестта "Яма" - 1909 г., улавя в детайли и описва с психологическа ... |
|
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
|
"С уморени ръце и с отмалели от работа пръсти на времето дните и нощите бавно прелиствам. И така на живота си книгата всъщност с думи сладко-горчиви безшумно дописвам." Петър Андасаров ... |
|
|
Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
|
Разказите в сборника "Мъжът, който уби Ролан Барт" са обединени от темата за убийството. Политическо убийство, нещастен случай, непредумишлено и предумишлено убийство, серийно, поръчково убийство, самоубийство, убийство в състояние на афект, смърт от свръхдоза или СПИН. Разнолики са и жертвите, които са известни публични фигури от близкото минало - американски президент, британска принцеса (лейди Ди, чието име на английски се произнася "Дай" като глагола to die - "умирам"), моден дизайнер и филмов режисьор, поет и писател, руска журналистика и немалко автори на литературни произведения, Всеки ... |
|
|
"Как се раждат самодивите" е плод на безгранична любов към българския фолклор и на силна самодивска магия. Започната по самодивско време и завършена по Водици, тя е живо доказателство, че магичното по нашите земи е още живо. Сборникът съдържа разкази на фолклорна тематика и богато разнообразие от информация на тема български народни вярвания, обреди и легенди. На страниците на книгата оживяват магични същества като змейове, самодиви и караконджули. Разказите за Странджа и нестинарите, за кукерите, самодивите и змейовете, събуждат древно знание, закодирано в българските ни души и шептят своите тайни. Ние просто ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
