Стихове. ... Произведенията в книгата са подбрани от Румен Стоянов. Преводач по професия, той е съставител на настоящия сборник, в който са включени едни от най-ярките стихове на португалския поет Фернандо Песоа. "Настоящият сборник реших да го съставя, изхождайки единствено от първата ми среща с ибериеца. След нея четях къде какво негово докопам, че да потвърждавам началното мое изумление: как е възможно да се направи каквото той е направил? Онова творчество човешки постижимо ли е? Наподобявах шопа, дето, гледайки жирафата, рекъл "такова животно нема". Прав ли е бил нашенецът да отрича неотричимото, не ... |
|
Четвърто издание. ... Необикновена книга за обикновения живот на едно момче, което тръгва от дълбоката американска провинция и се издига до университетски преподавател. В романа не се случва нищо. По-точно, случва се цял един живот, белязан от тихо отчаяние и неизчерпаеми запаси от достойнство. Стилът на Уилямс е пределно изчистен, аскетичен, оголен до мускула, в него няма и една излишна дума и това създава някаква особена съпричастност със съдбата на главния герой - Стоунър би могъл да бъде всеки от нас. Джон Уилямс (1922 - 1994) издава Стоунър преди близо половин век. Преди няколко години романът е преоткрит и ... |
|
Изследвания, статии, есета. ... Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез който българската поезия предпочита и ... |
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... "Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът." Херман Хесе ... |
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги. Отделните цикли в книгата – "За природата и децата на Одисей", "Риби и философи", "Другите", "Целуване на ябълката" и "Прекосяване на границата" – сякаш не смогват да поберат блуждаенето на образите и вечните превръщания, които повествователният слог задава. Не случайно Красимира Зафирова е лауреат на множество поетически награди, сред които ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
"И ще си мисля тихо за това, че малкото дори сега ми стига, и във последната си здрачна книга ще пръсна щипка светещи слова." Андрей Германов "Андрей Германов е поет на изтънчените езици, перото му вае сакраментализма на природата, уюта на родното, божествената енергийност на вселената, всечовешката любов. Но то не остава безпристрастно и към хипертрофиралите форми на егоцентризма, на граденето на фалшиви митове, към аргументите на инструменталния разум. Четиристишията на Германов са визии, постигнати в екзистенциалните граничности между земята и небето, но и в омиротворената драма на космоса. Стигайки ... |