Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
|
Архимандрит Серафим с много топло чувство съставя най-подробното българско жизнеописание на своя небесен покровител, светеца от по-близки нам времена - преподобни Серафим Саровски (1754 - 1833). Десетилетия наред книгата е една от най-любимите и четени сред православните християни в България. Тя е претърпяла няколко издания и в не едно сърце е запалила горещо желание да тръгне след Христа. Настоящото издание е снабдено с богат снимков и илюстратитвен материал."Радост моя, моля те, придобий мирен дух, и тогава хиляди души ще се спасят около тебе! Устрой в душата си мир, тъй че да не огорчаваш никого и да не се ... |
|
|
"Хармс" е най-популярният от многото псевдоними на Даниил Ювачов, роден в Петербург през 1905 г. Писателят има около 30 псевдонима, много от които стават имена на герои в негови произведения. Нетрадиционен, авангарден белетрист и поет, който в свое стихотворение нарича себе си Властелин на свободните мисли, Даниил Хармс е модернист по отношение на езика и попрището на литератора, има философски интереси, а в своите произведения, пълни с фантасмагории и парадоксални обрати, експериментира с текстовете и се занимава с хаоса на живота от необичайна гледна точка. Творбите на Хармс не са с поставени в граници ... |
|
|
Закърмен с Православието, но и внимателен към западната традиция, Оливие Клеман се спира в тази книга върху дълбинното значение на "силните времена" на вярата: Рождеството, молението в сърцето по време на зимната нощ, Пасхата и Възкресението, огъня на Петдесетницата и светлината на преобразения Христос, която струи от иконите, за да се стигне до Спасението."Ако Христос съединява човешката история, Той придава и на космическите цикли пълнотата на техния смисъл. Нека препрочетем така годишния цикъл: Рождеството, зимното равноденствие, е измолването в мрака, в мига, в който светлината започва да нараства. ... |
|
|
Теодора Кирова е автор на множество есета, статии и стихове, дългогодишен водещ на рубриката "Сладко-кисело" в списания "Лия". Нейни стихове са публикувани в поетичния сборник "Сънувам небето и търся Те"."Шепа светулки" е първата ѝ книга за "живота такъв, какъвто е...с целия му сладък, солен, тръпчив и леко понагарчащ вкус...""Свежо, оригинално, талантливо предложение за истинските житейски открития. "Шепа светулки" не е във време, не е в пространство, не е и в мечти - в душата е. От и заради нея. Ето как Теодора Кирова пророкува срещата между читателя ... |
|
|
"Романът "Зелена безбрежност" разказва историята на художничката на византийски икони Йоанна, която се отправя на пътешествие (английската дума quest е още по-подходяща) в неизвестността на гръцката провинция и на собствените си психични територии в търсене на изчезналите си сънища и мечти и изгубената си идентичност." Мария Христова Евгения Факину е родена през 1945 г. в Александрия. Отраства в Атина, където учи графични изкуства и екскурзоводство. Работи като графичен оформител в няколко списания. През 1975 г. създава "Тенекиеният град" - авангарден куклен театър за деца, в който като ... |
|
|
Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |
