Тази книга предлага вълнуващо визуално пътешествие през Свещеното писание на Ветхия и Новия завет. Тя съдържа всички 241 гравюри на великия френски художник Гюстав Доре, с които той илюстрира прочутото издание на Библията от 1866 г., излязло едновременно в Париж и Лондон. Книгата на книгите с нейната драма отприщва с невероятна сила въображението и артистичността на Доре. Неговите илюстрации отдавна са се превърнали в класическа иконография, защото, както казва Елбърт Хъбард, той е отвъд всяка категория - "Той е единствен: не е имал предшественици и не е оставил наследници". ... |
|
|
Съставител: Яна Борисова. ... Често определян като "най-великия пророк, който някога е живял по нашите земи", за мнозина Дядо Влайчо остава един от малкото съвременни светци. Целият му живот преминава под знака на аскетизма, той живее скромно и отдава живота и дарбата си на другите. Сам се отказва от правото да има дом и семейство, да бъде като всички други, защото знае, че друго му е отредила съдбата - да бъде в помощ на слабите и нещастните, те да са единственото му семейство. От ранни младини умее да предсказва бъдещето, знае кога грози опасност и съветва хората как да се предпазят от нещастия. Настоящото ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
Това дивно повествование за кръстните страдания на нашия Спасител Господ Иисус Христос е публикувано за първи път в началото на 90-те години на XIX в. от руския манастир "Св. великомъченик Пантелеймон" на Света Гора. По неизвестни нам причини, най-вероятно от духовно естество, името на автора е останало в тайна. Само за едно десетилетие книгата претърпява многобройни издания и става най-търсено четиво за христолюбивия народ. Ако се съди по стила, езиковите особености и проникновеността на словото, може с голяма вероятност да се предположи, че негов съставител е великият светилник на Руската Православна Църква, ... |
|
|
"Умът, стоящ и призоваващ Христос и прибягващ към Него срещу враговете, е подобен на звяр, обкръжен от множество псета и мъжествено съпротивляващ им се, скрит зад някаква ограда. Като мислено съзира отдалече коварните замисли на невидимите врагове, умът непрестанно се моли срещу им на Миротвореьа Иисус и така остава неуязвен от тях. Ако имаш познание и ти е дадено от ранни зори да заставаш пред Господа и не само да бъдеш виждан (ср. Пс 5:4 - според слав. прев.), но и сам да виждаш, то ще разбереш за какво говоря. Ако ли пък нямаш, пребъдвай в трезвение и ще получиш! Онова, което съставлява моретата, е многото вода: ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
