"Архетиповите мотиви във вълшебните приказки" съдържа част известните лекции на д-р Мари-Луиз фон Франц в Цюрих, които се публикуват за първи път през 1980 г. Това е задълбочено изследване на шест вълшебни приказки - от Дания, Испания, Китай, Франция и Африка, и една от сборника на Братя Грим - с препратки и паралели в много други. Чрез използването на символистичния, нелинеарен подход, с който авторката е известна, това изследване е уникално проникване в общите мотиви в различни култури, както и безценен източник за тълкуването на сънищните образи. ... |
|
|
"Нещата от живота" и "нещата от публичността" - това разбира се, е преводът на латинските изрази, фигуриращи в заглавието на книгата. Избрах ги, защото те дават най-краткото определение на нейното съдържание, а именна - кратки размисли върху теми от двете сфери на жизнения свят, в които по необходимост е потопен всеки. Да, това са размисли на християнин, но на християнин потопен в живота на полиса - член, в еднаква степен и на църковния "лаос" и на обществеността на гражданите и опитващ се да съвместява в мисълта си тези две различни (без непременно да са разделени) "принадлежности". ... |
|
|
Монографията е посветена на онтологико-гносеологическите самобитни специфики на българската философска история, която, "центрирана" чрез идеите на Димитър Михалчев, е същностно свързана със западноевропейската и руската философия и по този начин е органична част от европейската традиция. Основен концептуален замисъл е осъществяване на прехода от изучаването на формирането на българските философски традиции към тяхното възпроизвеждане като актуален вариант, в който се пресичат универсалното и националното, глобалното и регионалното. Димитър Цацов, ст.н.с., д.ф.н. в Института за философски изследвания при БАН, ... |
|
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
|
Изследването върху социално-религиозните утопии в епохата на руския духовен ренесанс търси обяснението на наличните разновидности на утопизма в спецификата на синтетичните по характера си философски конструкции, далеч от академичния тип философски системи. "Органичната" форма на философстване, разбирана не толкова като рефлексия, а главно като дело с практическа насоченост, представя възможност за изява на дълбинните характеристики на националния характер, на копнежа по идеала. Представата за осъществимостта на идеала, на абсолютното в сферата на наличната историческа тъкан е характерна част от изследваните ... |
|
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
Генезисът на новоевропейския историзъм. ... Механика срещу символика тълкува от философска перспектива промените в историческото мислене на западноевропейската култура в периода XII - XIII в. Тъкмо тогава, под натиска на мощните ментални и социални преврати, протича процесът на раздалечаване между историчното и метафизичното: разлъчването между историята и философията на историята. Натурализирането на историята и поради това неизбежното фаворизирането на методологиите, характерно за модернизма, намират израз в позитивно-механистичния подход към "историческото". Анализът проследява трансформацията на " ... |
|
|
Второ издание. ... "Психопатология и култура са сходни по това, че и двете са надбиологични интерпретативни системи, а не онтологични реалности. Клиничните и антропологичните нюанси на преплитането им помагат за по-дълбоко вникване във всяка поотделно: разбирането на една от системите се улеснява от отражението ѝ в другата и от начините на взаимодействие с нея. Амбицията за подобно разбиране не може да разчита на шаблонно академично упражнение, а на свободно креативно пътешествие, прекосяващо граници на дисциплини, жанрове, догми и изказ. Моят поглед към темата идва от едно дълго и незавършило пътуване." ... |
|
|
Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". ... |
|
|
Предмет на тази книга са няколко важни теми от интелектуалното наследство на Средновековието. Тя проследява автентичната философска метафизическа природа на мисленето на средновековните автори: от идеята за трансцендирането на Аз-а до митовете, подобни на този за "плоската Земя". Авторът оспорва мнението, че средновековните автори интерпретират идеи, а не използват собствения си опит. Това автентично представяне цели да постави идеите на Средновековието по различен и достъпен начин, за да привлече дори предубедения читател. ... |
|
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
