Елинор Дъран, консултант по образователна политика, пристига в Оксфорд със стипендия Роудс. В плановете ѝ влиза да изучава английска литература от 19. век, защото красотата на поезията може да направи света по-добър, и да изживее в града на замечтаните кули най-незабравимото приключение в живота си. Още първия ден получава невероятно примамливо предложение да работи за президентската кампания на политическа знаменитост и обещава да се върне в САЩ веднага след края на академичната година. Надява се на прекрасни дни в мечтания университет, докато едно плиткоумно конте с бърз език и още по-бърза кола не съсипва ... |
|
"Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София. Това е третият ми сборник с разкази. Историите, поместени в него, са писани в период на повече от година. Някои от тях видях със собствените си очи, други ми бяха разказани, а трети се родиха от впечатления от заобикалящия ме свят. Работното заглавие на ръкописа беше "Чернова на битието". И предполагам, това е просто една чернова на света около мен, такава, каквато той сам е написал и такава, каквато аз успях да разчета. Благодаря на всеки, който реши да обърне внимание на този сборник и на въпросите, които ме вълнуват." ... |
|
Забавни случки от моя живот. Любимци на публиката. ... След десет години на екран с "Клуб НЛО" и десетки роли във филми и спектакли Георги Мамалев има какво да разкаже. Дори най-големите му фенове не са чували забавните истории зад кадър, в които участват Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти. В "Усмихни се, човече!" Мамалев споделя и весели случки от детството си, от училището, от казармата, дори от семейната кухня. Читателите ще научат как преди да се наложи като актьор е бил ... |
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |